Направо към съдържанието

Маргерита Мария Фарнезе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Маргерита Фарнезе.

Маргерита Мария Фарнезе
Margherita Maria Farnese
херцогиня на Модена и Реджо
Родена
Починала
17 юни 1718 г. (53 г.)
Погребанабазилика „Санта Мария дела Стеката“ в Парма

Религиякатолицизъм
Управление
Период14 юли 1692 – 6 септември 1694
ПредшественикЛаура Мартиноци
НаследникШарлота Фелицита фон Брауншвайг-Люнебург
Семейство
РодФарнезе по рождение
Есте по брак
БащаРанучо II Фарнезе
МайкаИзабела д’Есте (Парма)
Братя/сестри
Тереза Фарнезе
Одоардо II Фарнезе
Природени:
Сестра
Брат
Изабела Франческа Фарнезе
Витория Мария Фарнезе
Брат
Витория Фарнезе
Катерина Фарнезе
Брат
Елеонора Фарнезе
Франческо Фарнезе
Антонио Фарнезе
СъпругФранческо II д’Есте (1694)
Децаняма
Маргерита Мария Фарнезе в Общомедия

Маргерита Мария Франциска Фарнезе[1] (на италиански: Margherita Maria Francesca Farnese; * 24 ноември 1664, Парма, Херцогство Парма и Пиаченца; † 17 юни 1718, Херцогски дворец в Колорно, пак там) или Маргарита Мария Пармска[2] (на италиански: Margherita Maria di Parma) от рода Фарнезе е чрез брак херцогиня на Модена и Реджо.

Тя е най-голямата дъщеря на Ранучо II Фарнезе (*1630, † 1694), херцог на Парма и Пиаченца, и на втората му съпруга Изабела д’Есте (* 1635, † 1666). Нейни дядо и баба по бащина линия са Одоардо I Фарнезе, херцог на Парма и Пиаченца и херцог на Кастро, и Маргарита де Медичи, а по майчина – Франческо I д’Есте, херцог на Модена и Реджо, и Мария Катерина Фарнезе.[3] Има един брат и една сестра:

Има един полубрат и една полусестра от първия брак на баща си, както и четирима братя и три сестри от третия му брак, последните от които са и нейни първи братовчеди,[3] сред които Франческо, херцог на Парма и Пиаченца от 1694 г., съпруг на Доротея София фон дер Пфалц, и Антонио, последен херцог на Парма и Пиаченца от фамилията Фарнезе от 1727 г., съпруг на Енриета д’Есте.

Нейната племенница Изабела Фарнезе се омъжва през 1714 г. за испанския крал Филип V.

На 2-годишна възраст Маргарита Мария губи майка си, която умира при раждането на по-малкия ѝ брат Одоардо. Овдовелият херцог се жени за трети път. Мащехата на принцесата Мария д'Есте е по-малката сестра на покойната ѝ майка.

През април 1690 г. дворовете на Модена и Парма започват преговори за брака на херцога на Модена и Реджо и Маргарита Мария[4]. Светият престол разрешава този съюз въпреки близките отношения на булката и младоженеца. На 14 юли 1692 г. в Парма[2] Маргарита Мария се омъжва за Франческо II д'Есте, 10-ти херцог на Модена и Реджо, принц на Свещената Римска империя, суверенен принц на Карпи, суверенен принц на Кореджо, господар на Сасуоло. Сватбеното тържество продължава в Сасуоло, където Маргерита Мария пристига придружена от баща си и братята си Франческо и Антонио.[5] В чест на сватбата композиторът Франческо Антонио Пистоки композира ораторията „Страстите на св. Адриан“ (на итал. Il martirio di Sant'Adriano), чиято премиера е в Модена[6]. Чрез брака Маргарита Мария получава титлите на херцогиня на Модена и Реджо, суверенна принцеса на Карпи, суверенна принцеса на Кореджо и господарка на Сасуоло, които държи само две години[7]. Франческо II, страдащ от подагра и полиартрит, умира на 4 септември 1694 г., преди да стане баща. Той е наследен от чичо си, кардинал Риналдо д'Есте, който трябва да напусне църковната си кариера и да продължи династията[8].

Овдовялата Маргарита Мария се връща в родината си. Подобно на майка си тя умира в Херцогския дворец в Колорно, който е разширен и преустроен от баща ѝ през 1660 г. и служи като лятна резиденция на херцозите на Парма и Пиаченца. Тленните ѝ останки почиват в базиликата „Санта Мария дела Стеката“ в Парма[9].

∞ 14 юли 1692 в Парма за Франческо II д’Есте (1660 – 1694) от рода Есте, херцог на Модена и Реджо, син на Алфонсо IV, 9-ти херцог на Модена и Реджо, и Лаура Мартиноци, племенница на кардинал Джулио Мазарини[10], от когото няма деца.

  1. Bressler und Aschenburg F. L. von. Li sovrani del mondo: Con un catalogo degli autori, che meglio ne hanno scritto. Il tutto fino al tempo presente : [итал.]. — Venezia : Per Sebastian Coleti e Gio. Malachin, 1720, с. 126
  2. а б Семенов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Науч. ред. Е. И. Куксина. Предисл. О. Н. Наумов. — М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002, с. 99
  3. а б Chiusole An. La genealogia delle case più illustri di tutto il mondo : [итал.]. — Venezia : Appresso Giambattista Recurti, 1743, с. 574 и 576
  4. Romanello M. Francesco II d’Este, duca di Modena e Reggio // Dizionario Biografico degli Italiani — Volume 47 (1999). www.treccani.it. Посетен на 2017-01-05. (на италиански)
  5. Poggiali Ch. Memorie storiche della città di Piacenza : [итал.]. — Piacenza : Per Filippo G. Giacopazzi con Privilegio di S.A.R., 1766. — Vol. XII, с. 159
  6. Lora F. Pistocchi, Francesco Antonio Mamiliano // Dizionario Biografico degli Italiani — Volume 84 (2015). www.treccani.it. Посетен на 2017-01-05. (на италиански)
  7. Lupis Macrdonio M. Este (di Montecchio). Duchi di Modena e Reggio // Libro d’Oro della Nobilita Mediteranea. www.genmarenostrum.com. Посетен на 2017-01-05. (на италиански)
  8. Romanello M. Francesco II d’Este, duca di Modena e Reggio // Dizionario Biografico degli Italiani — Volume 47 (1999). www.treccani.it. Посетен на 2017-01-05. (на италиански)
  9. Margherita Maria Farnese // www.findagrave.com. Посетен на 2017-01-05. (на английски)
  10. Lupis Macrdonio M. Este (di Montecchio). Duchi di Modena e Reggio // Libro d’Oro della Nobilita Mediteranea. www.genmarenostrum.com. Посетен на 2017-01-05. (на италиански)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Маргарита Мария Пармская“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​