Одоардо I Фарнезе

Одоардо I Фарнезе
Odoardo Farnese
	Одоардо I Фарнезе Odoardo Farnese
херцог на Парма и Пиаченца; херцог на Кастро
Роден	28 април 1612 г. Парма, Херцогство Парма и Пиаченца
Починал	11 септември 1646 г. (34 г.) Пиаченца, Херцогство Парма и Пиаченца
Погребан	Парма
Религия	Католицизъм
Управление
Период	5 март 1622 – 11 септември 1646
Предшественик	Ранучо I Фарнезе
Наследник	Ранучо II Фарнезе
Други титли	граф на Рончильоне; Гонфалониер на Църквата
Герб
Семейство
Род	Фарнезе
Баща	Ранучо I Фарнезе
Майка	Маргерита Алдобрандини
Братя/сестри	Алесандро Фарнезе; Мария Катерина Фарнезе; Витория Фарнезе; Франческо Мария Фарнезе; Природениː; Отавио Фарнезе; Изабела Фарнезе; Франческо Фарнезе; Алесандро Фарнезе; Маура Маргерита Фарнезе; Катерина Фарнезе
Съпруга	Маргарита де Медичи
Деца	Катерина Фарнезе; Ранучо II Фарнезе; Алесандро Фарнезе; Орацио Фарнезе; Мария Катерина Фарнезе; Мария Магдалена Фарнезе; Пиетро Фарнезе; Отавио Франческо Фарнезе
	Одоардо I Фарнезе в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Одоардо Фарнезе.

Одоардо I Фарнезе (на италиански: Odoardo I Farnese, * 28 април 1612, Парма, Херцогство Парма и Пиаченца; † 11 септември 1646, Пиаченца, пак там) от рода Фарнезе е херцог на Парма и Пиаченца и херцог на Кастро от 1622 г. до смъртта си.

Произход

Той е вторият син на Ранучо I Фарнезе (* 1569, † 1622), херцог на Парма и Пиаченца, и на съпругата му Маргерита Алдобрандини (* 1585, † 1646), племенница на папа Климент VIII. Негови дядо и баба по бащина линия са Алесандро Фарнезе, херцог на Парма и Пиаченца, и инфанта Мария Португалска, а по майчина – Джанфранческо Алдобрандини, княз на Мелдола и Сарсина, и Олимпия Алдобрандини, княгиня на Мелдола. Има осем братя и сестри, сред коитоː

Алесандро (* 1610, † 1630), глухоням
Мария Катерина (* 1615, † 1646), херцогиня на Модена и Реджо като съпруга на Франческо I д’Есте
Витория (* 1618, † 1649), херцогиня на Модена и Реджо като съпруга на Франческо I д’Есте
Франческо Мария (* 1619, † 1647), кардинал.

Има и трима полубратя и три полусестри от извънбрачни връзки на баща си.

Биография

Одоардо е вторият законен син на херцог Ранучо I. Първородният му син Александро е глухоням и следователно е изключен от линията на наследяване. След като извънбрачният син на Ранучо, Отавио, е затворен в затвора Рокета^[1], Одоардо успява да започне да управлява под регентството първо на чичо си кардинал Одоардо Фарнезе, а след смъртта му на 21 февруари 1626 г., под регентството на майка си. През 1628 г., на 16 г., придобива пълни херцогски правомощия и се жени за 15-годишната Маргарита де Медичи, дъщеря на Великия херцог на Тоскана Козимо II де Медичи.

Първият му политически акт като херцог е съюзът с Кралство Франция на Ришельо (1633), за да се противопостави на господството на Испания в Северна Италия и да задоволи желанието си да се сравнява с дядо си Алесандро Фарнезе. Одоардо I има армия от 6000 пехотинци, но за да я поддържа, той принуждава поданиците си да търпят тежки лишения и дори задлъжнява пред банкери и търговци. Въпреки направените големи разходи първата му кампания е неуспешна: Пиаченца е окупирана от испански войски и войските му са разбити на територията на Парма от Франческо I д'Есте. Тогава херцогът се втурва към Франция. Но той не получава очакваната помощ, така че през 1637 г. папа Урбан VIII го убеждава да подпише мирен договор с Испания, който, след като съюзът с Франция бъде разтрогнат, ще изпразни Пиаченца.

За да плати дълговете, направени за войната, Урбан VIII позволява на Одоардо I да издаде облигации за заем през Фарнезийските заложни къщи, гарантирани от приходите на Херцогство Кастро. Известно време по-късно обаче семейство Барберини, това на папата, с неправилни маневри се опитва да превземе херцогството. Одоардо I, който няма намерение да го предаде, започва укрепителната работа на крепостите. Тази маневра ядосва папата, който през 1641 г. нахлува в херцогството и отлъчва херцога. В отговор Одоардо I се съюзява с Венеция, Флоренция и Модена и нахлува в Папската държава със 7000 пехотинци, пресичайки я от север на юг: през 1642 г. той е във Форли, където обаче възпира войските от грабежи, за разлика от това, което се случва на други места, като Акуапенденте близо до Витербо. Флотът му обаче е унищожен и на 31 март 1644 г., благодарение на посредничеството на кардинал Мазарини, наследник на Ришельо, той подписва мир с папата, който му връща Кастро и го приема отново в лоното на Църквата.

34-годишният мъж умира внезапно на 11 септември 1646 г. в резиденцията си в Пиаченца. Вдовицата му Маргарита заедно с брат му кардинал Франческо Мария Фарнезе са регенти за малолетния първороден син на Одоардо I, Ранучо, докато той става на осемнадест години през 1648 г. и може сам да управлява.

Брак и потомство

∞ 11 октомври 1628 във Флоренция за Маргарита де Медичи (* 21 или 31 май 1612, Флоренция; † 6 февруари 1679, Парма), от която има пет сина и три дъщери:^[2]

Катерина Фарнезе (* 2 октомври 1629, † 11 октомври 1629)
Ранучо II Фарнезе (* 17 септември 1630, Кортемаджоре; † 11 декември 1694, Парма), херцог на Парма и Пиаченца от 1646, ∞ 1. за Маргарита Виоланта Савойска (* 15 ноември 1635, † 29 април 1663), от която няма деца 2. 18 февруари 1664 за братовчедка си Изабела д’Есте (* 3 октомври 1635, † 21 август 1666), от която има един син и две дъщери 3. октомври 1668 за Мария д’Есте (* 8 декември 1644, † 20 август 1684), полусестра на втората му съпруга, от която има седем деца
Алесандро Фарнезе (* 10 януари 1635, Парма; † 18 февруари 1689, Мадрид), управител на Хабсбургска Нидерландия (1678 – 1682), неженен. Има двама извънбрачни сина и две извънбрачни дъщери от метресата си.
Орацио Фарнезе (* 24 януари 1636, † 2 ноември 1656), генерал на Венецианските рицари, неженен
Мария Катерина Фарнезе (* 3 септември 1637, † 27 април 1684), монахиня
Мария Магдалена Фарнезе (* 15 юли 1638, † 11 март 1693), неомъжена
Пиетро Фарнезе (* 20 април 1639, Пиаченца; † 4 март 1677, Парма), неженен
Отавио Франческо Фарнезе (* 5 януари 1641, † пр. 4 август 1641, погребан в „Сан Систо“ в Пиаченца)

Маргерита де Медичи, съпруга
Ранучо II,
син
Алесандро, син
Орацио,
син

Вижте също

Войни на Папската държава с Кастро

Източници

Parma. Johann Samuel Ersch, Johann Gottfried Gruber: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, 3. Sektion, 12. Teil (1839), S. 214ff.
Farnèse (Odoard). Nouvelle Biographie Générale, Bd. 17 (1856), S. 127.
Pompeo Litta, Famiglie celebri di Italia. Farnesi Duchi di Parma, Torino, 1860
Odoardo Farnese duca di Parma e di Piacenza, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
Odoardo Farnese, в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010
(EN) Odoardo I Farnese, в Enciclopedia Britannica
Giampiero Brunelli, ODOARDO Farnese, duca di Parma e di Piacenza, в Dizionario biografico degli italiani, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2015

Бележки

↑ La Rocchetta era un edificio con un voltone che serviva da ingresso al parco ducale di Parma, posto al termine del ponte della Rocchetta (oggi non più esistente e sostituito dal ponte Verdi).
↑ Pompeo Litta, Famiglie celebri di Italia. Farnesi Duchi di Parma, Torino, 1860.

Външни препратки

Farnese 2, genealogy.euweb.cz
Farnese family, Enyclopædia Britannica

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Odoardo I Farnese в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] La Rocchetta era un edificio con un voltone che serviva da ingresso al parco ducale di Parma, posto al termine del ponte della Rocchetta (oggi non più esistente e sostituito dal ponte Verdi).

[2] Pompeo Litta, Famiglie celebri di Italia. Farnesi Duchi di Parma, Torino, 1860.

[1]

[2]