Направо към съдържанието

Пиетро Фарнезе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пиетро Фарнезе
владетел на Пене, Леонеса, Читадукале и Ортона
Роден
Починал
4 март 1677 г. (37 г.)
Семейство
БащаОдоардо I Фарнезе
МайкаМаргарита де Медичи
Братя/сестриКатерина Фарнезе
Ранучо II Фарнезе
Алесандро Фарнезе
Орацио Фарнезе
Мария Катерина Фарнезе
Мария Магдалена Фарнезе
Отавио Франческо Фарнезе
Съпруганяма
Децаняма

Пиетро Фарнезе (на италиански: Pietro Farnese; * 20 април 1639, Пиаченца, Херцогство Парма и Пиаченца; † 4 март 1677, Парма, пак там) е италиански аристократ, господар на Пене, Леонеса, Читадукале и Ортона.

Той е най-малкото дете на Одоардо I Фарнезе (* 1612, † 1646), херцог на Парма и Пиаченца, и на съпругата му Маргарита де Медичи (* 1612, † 1679). Има четирима братя и три сестриː

След смъртта на баща си през 1646 г. най-големият му син Ранучо II Фарнезе става херцог. Братята Алесандро и Орацио са генерали; сестра му Катерина полага своите обети в градския манастир на босите кармелитки.

През 1668 г. Пиетро става владетел на Пене, Леонеса, Читадукале и Ортона – владения, които са му предоставени до смъртта му.

Докато първите три са зестрата, която Карл V дава през 1522 г. на дъщеря си Маргарита, съпруга на Отавио Фарнезе, то феодът Ортона е сред имотите на семейство Фарнезе, тъй като през 1582 г. е закупен от херцогиня Маргарита Австрийска, частично унищожен от сарацинските нашествия през XVI век.[1]

Пиетро Фарнезе никога не се жени и няма известни деца.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pietro Farnese в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​