Лаура Мартиноци

Лаура Мартиноци
Laura Martinozzi
	Лаура Мартиноци Laura Martinozzi
I. херцогиня на Модена и Реджо ; II. регентка на Модена и Реджо
Родена	27 май 1639 г. Фано, Италия
Починала	19 юли 1687 г. (48 г.) Рим, Папска държава
Погребана	Църква „Сан Виченцо“ (Модена)
Религия	католицизъм
Управление
Период	I. 14 октомври 1658 – 16 юли 1662; II. 16 юли 1662 – 6 март 1674
Предшественик	Лукреция Барберини
Наследник	Маргерита Мария Фарнезе
Семейство
Род	Мартиноци по рождение; Есте по брак
Баща	Джеронимо Мартиноци
Майка	Лаура Маргерита Мазарино
Братя/сестри	Анна Мария Мартиноци
Съпруг	Алфонсо IV д’Есте (27 май 1655)
Деца	Франческо д'Есте; Мария Беатриче д'Есте; Франческо II д’Есте
	Лаура Мартиноци в Общомедия

Лаура Мартиноци (на италиански: Laura Martinozzi; * 27 май 1639, Фано; † 19 юли 1687, Рим, Папска държава), част от Мазаринетките, е чрез брак херцогиня на Модена и Реджо (1658 – 1662) и от 1662 до 1674 г. регентка на херцогството за сина ѝ Франческо II д’Есте. Тя е част от т. нар. „Мазаринетки“.

Произход

Тя е дъщеря на Джеронимо Мартиноци, маркграф на Фано и майордом на кардинал Франческо Барберини, и на съпругата му Лаура Маргерита Мазарино (1608 – 1685), сестра на кардинал Мазарини. Има една сестра:

Анна Мария (* 1637, † 1672), съпруга на принц Арман дьо Бурбон-Конти.

Биография

Нейният вуйчо, могъщият първи министър на Франция кардинал Мазарини, я взема във Франция през 1653 г. заедно с нейните братовчедки Хортензия и Мария Манчини. В Екс ан Прованс тя учи първо френски и етикет. След това отива в Париж във френския двор.

Херцогът на Модена Франческо I д’Есте иска от Мазарини ръката на тогава 15-годишната Лаура за своя 21-годишен син Алфонсо IV д’Есте, понеже има нужда от френска помощ, за да има успехи пред Испания. На 27 май 1655 г. тя се омъжва чрез представител в двореца в Компиен за Алфонсо IV д’Есте. Годеникът е представен от Евгений Маврикий Савойски-Каринян, бащата на прочутия пълководец принц Евгений Савойски-Каринян.

След само две години престой във Франция Лаура отива при съпруга си и така обратно в Италия. През 1658 г. след внезапната смърт на баща му той получава трона в Модена. Алфонсо IV умира на 16 юли 1662 г. и вдовицата му Лаура поема регентството от 1662 до 1674 г. за 2-годишния им син, престолонаследника Франческо II д’Есте.

Когато нейният приятел от детските години Луи XIV започва Кандийската война, тя му дава хиляда войници от Модена. Затова Луи ѝ намира нейния зет, тогавашният херцог на Йорк, който по-късно като Джеймс II става последният английски крал от Стюартите.

Когато нейният син става на 14 години, Лаура се отказва от регентството. Умствено и телесно слабият Франческо II попада под влиянието на братовчед му Чезаре Иняцио д'Есте, маркиз на Монтекио, и Лаура се мести в Рим при майка си. Тя отказва да се върне в Модена. Лаура прави поклонение в Лорето, за да се моли нейната дъщеря да роди син. Малко след това тя умира на 48 г. в разширения от нея Урсулински манастир на ул. „Витория“ в Рим. Нейният гроб се намира в църквата „Сан Винченцо“ в Модена.

Брак и потомство

∞ 27 май 1655 (пълномощник) в двореца в Компиен за Алфонсо IV д’Есте (* 2 февруари 1634, Модена; † 16 юли 1662, Модена), от 1658 до 1662 г. херцог на Модена и Реджо, от когото има двама сина и една дъщеря:

Франческо д’Есте (* 21 август 1657, † 4 октомври 1658)
Мария Беатриче д’Есте (* 5 октомври 1658, Модена; † 5 май 1718, Сен Жармен ан Ле), чрез брак кралица на Англия през 1685 г.; ∞ 1 декември 1673 за английския крал Джеймс II (* 1633, † 1701), от когото има двама сина и пет дъщери.
Франческо II д’Есте (* 6 март 1660, Модена; † 1694, Сасуоло), херцог на Модена и Реджо (1662 – 1694), ∞ 14 юли 1692 за братовчедка си Маргерита Мария Фарнезе (* 1664, † 1718), дъщеря на Ранучо II Фарнезе, херцог на Парма, от която няма деца.

Децата на Лаура
кралица Мария Беатриса д'Есте
херцог Франческо II д'Есте

Източници

Camillo Brunetti: Donna Laura Martinozzi d’Este. Duchessa di Modena. In: Rivista Araldica. Rivista del Collegio Araldico. (PDF; 20 KB).
Sonia Cavicchioli (Hrsg.): Laura Martinozzi d’Este, fille de France, dux Mutinae. Studi intorno a Laura Martinozzi reggente del ducato di Modena (1662 – 1674). Il Bulino, Modena 2009, ISBN 978-88-86251-82-2.
Alessandro Cont: „Sono nato principe libero, tale voglio conservarmi“. Francesco II d’Este (1660 – 1694) (= Memorie Scientifiche, Giuridiche, Letterarie. Folge 8, Band 12, Fasc. 2). Accademia Nazionale di Scienze Lettere e Arti di Modena, 2009, ISSN – 2493 1124 – 2493, S. 407 – 459 (online).
Otto Flake: Große Damen des Barock. Historische Porträts. Fischer, Berlin 1981, ISBN 3-596-22273-7, S. 33 – 36.
Roberta Iotti: Fiori d’arancio nell’orto delle alleanze. Finalità della politica matrimoniale estense nell’orbita italica ed europea. In: Il Ducato di Modena & Reggio 1598 – 1859. Lo Stato, la Corte, le Arti. Artioli, Modena 2007.
Amédée Renée: Die Nichten Mazarin’s. Studien der Sitten und Charaktere im 17. Jahrhundert. 3. Auflage. Rudolf Kuntze, Dresden 1858, S. 116 – 127 (online).
Guy Jean Raoul Eugène Charles Emmanuel de Savoie-Carignan: The seven richest heiresses of France. J. Long, London 1911, S. 102 – 108 (online).
Giovanni Maria Claudi, Liana Catri: Dizionario storico-biografico dei Marchigiani. Band 2. Il Lavoro, Ancona 1993, ISBN 88-7663-131-3, S. 658.

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Laura Martinozzi в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.