Лаура Мартиноци

Лаура Мартиноци
Laura Martinozzi
	Лаура Мартиноци Laura Martinozzi
херцогиня на Модена и Реджо
Родена	27 май 1639 г. Фано, Италия
Починала	19 юли 1687 г. (48 г.) Рим, Папска държава
Погребана	Модена, Италия
Религия	католицизъм
Семейство
Род	Есте (династия)
Братя/сестри	Анна Мария Мартиноци
Съпруг	Алфонсо IV д’Есте (27 май 1655)
Деца	Франческо II д’Есте
	Лаура Мартиноци в Общомедия

Лаура Мартиноци (на италиански: Laura Martinozzi; * 27 май 1639, Фано; † 19 юли 1687, Рим, Папска държава), част от Мазаринетките, е чрез брак херцогиня на Модена и Реджо, и от 1662 до 1674 г. регентка на херцогството за сина ѝ Франческо II д’Есте.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дъщеря на Джеронимо Мартиноци, маркграф на Фано и майордом на кардинал Франческо Барберини, и на съпругата му Лаура Маргерита Мазарино, сестра на кардинал Мазарини. Има една сестра: Анна Мария Мартиноци, съпруга на принц Арман дьо Бурбон-Конти.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Нейният вуйчо, могъщият първи министър на Франция кардинал Мазарини, я взема във Франция през 1653 г. заедно с нейните братовчедки Хортензия и Мария Манчини. В Екс ан Прованс тя учи първо френски и етикет. След това отива в Париж във френския двор.

Херцогът на Модена Франческо I д’Есте иска от Мазарини ръката на тогава 15-годишната Лаура за своя 21-годишен син Алфонсо IV д’Есте, понеже има нужда от френска помощ, за да има успехи пред Испания. На 27 май 1655 г. тя се омъжва чрез представител в двореца в Компиен за Алфонсо IV д’Есте. Годеникът е представен от Евгений Маврикий Савойски-Каринян, бащата на прочутия пълководец – принц Евгений Савойски.

След само две години престой във Франция Лаура отива при съпруга си и така обратно в Италия. През 1658 г. след внезапната смърт на баща му той получава трона в Модена. Алфонсо IV д’Есте умира на 16 юли 1662 г. и вдовицата му Лаура поема регентството от 1662 до 1674 г. за 2-годишния им син, престолонаследника Франческо II д’Есте.

Когато нейният приятел от детските години Луи XIV започва Кандийската война, тя му дава хиляда войници от Модена. Затова Луи ѝ намира нейния зет, тогавашният херцог на Йорк, който по-късно като Джеймс II става последният английски крал от Стюартите.

Когато нейният син става на 14 години, Лаура се отказва от регентството. Умствено и телесно слабият Франческо II попада под влиянието на братовчед му Чезаре Иняцио д'Есте, маркиз на Монтекио, и Лаура се мести в Рим при майка си. Тя отказва да се върне в Модена. Лаура прави поклонение в Лорето, за да се моли нейната дъщеря да роди син. Малко след това тя умира на 48 г. в разширения от нея Урсулински манастир на ул. „Витория“ в Рим. Нейният гроб се намира в църквата „Сан Винченцо“ в Модена.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ за Алфонсо IV д’Есте (* 2 февруари 1634, Модена; † 16 юли 1662, Модена), от 1658 до 1662 г. херцог на Модена и Реджо, от когото има двама сина и една дъщеря:

Франческо д’Есте (* 21 август 1657, † 4 октомври 1658)
Мария Беатриче д’Есте (* 5 октомври 1658, Модена; † 5 май 1718, Сен Жармен ан Ле), чрез брак кралица на Англия през 1685 г.; ∞ 1 декември 1673 за английския крал Джеймс II (* 1633, † 1701), от когото има двама сина и пет дъщери.
Франческо II д’Есте (* 6 март 1660, Модена; † 1694, Сасуоло), херцог на Модена и Реджо (1662 – 1694), ∞ 14 юли 1692 за братовчедка си Маргерита Мария Фарнезе (* 1664, † 1718), дъщеря на Ранучо II Фарнезе, херцог на Парма, от която няма деца.

кралица Мария Беатриса д'Есте,
дъщеря
херцог Франческо II д'Есте,
син

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Camillo Brunetti: Donna Laura Martinozzi d’Este. Duchessa di Modena. In: Rivista Araldica. Rivista del Collegio Araldico. (PDF; 20 KB).
Sonia Cavicchioli (Hrsg.): Laura Martinozzi d’Este, fille de France, dux Mutinae. Studi intorno a Laura Martinozzi reggente del ducato di Modena (1662 – 1674). Il Bulino, Modena 2009, ISBN 978-88-86251-82-2.
Alessandro Cont: „Sono nato principe libero, tale voglio conservarmi“. Francesco II d’Este (1660 – 1694) (= Memorie Scientifiche, Giuridiche, Letterarie. Folge 8, Band 12, Fasc. 2). Accademia Nazionale di Scienze Lettere e Arti di Modena, 2009, ISSN – 2493 1124 – 2493, S. 407 – 459 (online).
Otto Flake: Große Damen des Barock. Historische Porträts. Fischer, Berlin 1981, ISBN 3-596-22273-7, S. 33 – 36.
Roberta Iotti: Fiori d’arancio nell’orto delle alleanze. Finalità della politica matrimoniale estense nell’orbita italica ed europea. In: Il Ducato di Modena & Reggio 1598 – 1859. Lo Stato, la Corte, le Arti. Artioli, Modena 2007.
Amédée Renée: Die Nichten Mazarin’s. Studien der Sitten und Charaktere im 17. Jahrhundert. 3. Auflage. Rudolf Kuntze, Dresden 1858, S. 116 – 127 (online).
Guy Jean Raoul Eugène Charles Emmanuel de Savoie-Carignan: The seven richest heiresses of France. J. Long, London 1911, S. 102 – 108 (online).
Giovanni Maria Claudi, Liana Catri: Dizionario storico-biografico dei Marchigiani. Band 2. Il Lavoro, Ancona 1993, ISBN 88-7663-131-3, S. 658.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Laura Martinozzi в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.