Маргарита Гонзага (1564 – 1618)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Маргарита Гонзага.
| Маргарита Гонзага Margherita Gonzaga | |
| херцогиня на Ферара, Модена и Реджо | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Мантуа, Италия |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 27 февруари 1579 – 27 октомври 1597 |
| Предшественик | Барбара Австрийска |
| Наследник | Вирджиния де Медичи |
| Други титли | принцеса на Мантуа |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Гонзага по рождение Есте по брак |
| Баща | Гулелмо Гонзага |
| Майка | Елеонора Австрийска |
| Братя/сестри | Винченцо I Гонзага Ана Катерина Гонзага |
| Съпруг | Алфонсо II д’Есте (24 февруари 1579 – 27 октомври 1597) |
| Деца | няма |
| Маргарита Гонзага в Общомедия | |
Маргарита Барбара Гонзага (на италиански: Margherita Barbara Gonzaga; * 27 май 1564, Мантуа; † 6 януари 1618) от рода Гонзага е принцеса от Мантуа и чрез брак херцогиня на Ферара, на Модена и Реджо (24 февруари 1579 – 27 октомври 1597).
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е най-голямата дъщеря на Гулиелмо Гонзага (* 1538, † 1587), от 1550 г. 3-ти херцог на Мантуа, маркграф на Монферат и от 1574 г. херцог на Монферат, и на съпругата му Елеонора Австрийска (* 1534, † 1594) от династията Хабсбурги. Нейни дядо и баба по бащина линия са херцог Федерико II Гонзага и Маргарита Палеологина, а по майчина – император Фердинанд I и Анна Ягелонина. Има брат и сестра:
- Винченцо I (* 1562, † 1612), 4-ти херцог на Мантуа и Монферат от 1587 г., съпруг на Маргарита Фарнезе и на Елеонора де Медичи
- Анна Катерина (* 1566, † 1621), съпруг на Фердинанд II, ерцхерцог на Австрия-Тирол.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]На 24 февруари 1579 г. Маргарита се омъжва за Алфонсо II д’Есте (* 1533 , † 1597), херцог на Ферара, Модена и Реджо от Дом Есте, внук на крал Луи XII. Тя е неговата трета съпруга. Всъщност след като получава була от папа Пий V през 1567 г., в която е приканен да има законни деца, ако не иска Есте да загубят Херцогство Ферара, Алфонсо е принуден да сключи трети брак.[1] За Гулиелмо, бащата на булката, бракът означава подновяване на древен съюз с Херцогство Ферара, също и с оглед на експанзионистичните цели на Велико херцогство на Тоскана към по-малките херцогства като тези на Мантуа, Ферара и Парма.[2] Всъщност Гулиелмо следва този брак с друг през 1581 г.: този между неговия първороден син Винченцо и Маргарита Фарнезе, дъщеря на Алесандро, херцог на Парма и Пиаченца.[2]
В двора на Есте Маргарита, любителка на музиката, стартира женската танцува група и женската музикална група[3] (група от певици и музикантки). Тя също се заобиколя с учени дами като Тарквиния Молца, поетеса и музикантка.[4]
И с третия си брак Алфонсо остава без законни наследници. Усилията му да избегне анексирането на херцогството, феодално владение на Църквата, към Светия престол, както и участието му в кръстоносния поход срещу турците, са напразни[5]: след смъртта му през 1597 г. папа Климент VIII не признава наследството на Чезаре д’Есте, произлизащ от извънбрачния син на Алфонсо I д’Есте.
Въпреки това голяма част от херцогския дворец и прилежащата градина остават собственост на семейство Есте и следователно на Маргарита.[6] Дворът обаче трябва да се премести в Модена, в чието херцогство семейство Есте остава начело на управлението за други поколения.[7]
След смъртта на нейния съпруг през 1597 г. Маргарита се връща в родния си град Мантуа при брат си херцог Винченцо I Гонзага, херцог на Мантуа и Монферат. Тя се посвещава на филантропски дейности, които вече е предприела във Ферара. Поради това основава манастира „Св. Урсула“ на 31 октомври 1599 г.[8] Той на практика се превръща в двор, паралелен на херцогския, посветен на религиозното посвещение и на личния престиж, чествайки и двата двора чрез художествени поръчки[9], по-специално с изобразителните произведения на монахинята Лукрина Фети, сестра на Доменико Фети, художник от двора на херцог Фердинандо Гонзага.
Маргарита умира на 6 януари 1618 г. в Мантуа на 53-годишна възраст.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Italica - Rinascimento Архив на оригинала от 2008-03-28 в Wayback Machine.
- ↑ а б [неработеща препратка]
- ↑ [неработеща препратка]
- ↑ [неработеща препратка]
- ↑ [неработеща препратка]
- ↑ [неработеща препратка]
- ↑ [неработеща препратка]
- ↑ Cynthia A. Gladen, cit., с. 126.
- ↑ Cynthia A. Gladen, cit., с. 124.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Newcomb, Anthony (1980). The Madrigal at Ferrara, 1579 – 1597. Princeton, New Jersey: Princeton University Press. ISBN 0-691-09125-0.
- Nutter, David (September 1985). „Il sesto libro de' madrigali a sei voci (1595)“. Notes: Quarterly Journal of the Music Library Association 42 (1): 149 – 151. ISSN 1534-150X, ISSN 0027 – 4380.
- Cynthia A. Gladen, Suor Lucrina Fetti: pittrice in una corte monastica seicentesca in I monasteri femminili come centri di cultura fra Rinascimento e Barocco, Roma 2005, Edizioni di storia e letteratura
- Raffaele Tamalio, MARGHERITA Gonzaga, duchessa di Ferrara, Modena e Reggio, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 70, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2008
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Margherita Gonzaga (1564 – 1618) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
