Алфонсо II д’Есте
| Алфонсо II д’Есте Alfonso II d'Este | |
| 5. херцог на Ферара, Модена и Реджо | |
 | |
| Роден |
22 ноември 1533 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 октомври 1597 г.
|
| Погребан | Ферара, Италия |
| Управление | |
| Период | 1559 – 1597 |
| Предшественик | Ерколе II д’Есте |
| Наследник | Чезаре д’Есте |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Есте (династия) |
| Баща | Ерколе II д’Есте |
| Майка | Рене Френска |
| Братя/сестри | Луиджи д’Есте Анна д’Есте Лукреция д’Есте |
| Съпруга | Лукреция ди Козимо де Медичи Маргарита Гонзага (1564 – 1618) (24 февруари 1579) Барбара Австрийска (1565) |
| Други роднини | Иполито II д’Есте (чичо) |
| Алфонсо II д’Есте в Общомедия | |
Алфонсо II д’Есте (на италиански: II d’Este; * 22 ноември 1533, Ферара; † 27 октомври 1597, Ферара) от Дом Есте, е последният 5-и херцог на Ферара, Модена и Реджо от 1559 г. до смъртта си.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е големият син и наследник на херцог Ерколе II д’Есте (1508 – 1559) и съпругата му Рене Френска (1510 – 1575), дъщеря на френския крал Луи XII и на Анна Бретонска. По бащина линия е внук на Алфонсо I д’Есте и Лукреция Борджия. Брат му Луиджи д’Есте (1538 – 1586) е от 1561 г. кардинал.
През юни 1558 г. Алфонсо се жени за Лукреция Козимо Медичи (1545 – 1562), дъщеря на велик херцог Козимо I от Флоренция, Лукреция обаче отива след две години във Ферара. Бракът е бездетен. Тя умира на 16 години. Има слухове, че е отровена от нейния съпруг.
На 5 декември 1565 г. във Ферара Алфонсо се жени за Барбара Австрийска (1539 – 1572), дъщеря на император Фердинанд I. Алфонсо искал първо да се ожени за нейната с осем години по-малка и хубава сестра Йохана. Бракът е бездетен.
Алфонсо участва през 1566 г. в похода на зет си император Максимилиан II срещу Османите. През 1574 г. той кандидатства за короната на Полша, но не е избран.
Останал за втори път вдовец през 1572 г. Алфонсо се жени трети път на 24 февруари 1579 г. за Маргарита Гонзага (1564 – 1618), дъщеря на херцог Гулелмо Гонзага (1538 – 1587) от Мантуа. И този брак остава бездетен.
Понеже няма наследници Алфонсо поставя своя братовчед Чезаре д’Есте, синът на чичо му Алфонсо д’Есте, маркграф на Монтекио, за свой наследник. Папа Климент VIII не признава това, заради извънбрачното раждане на Алфонсо от Монтекио, взема Ферара през 1598 г. и я присъединява към Папската държава.
Алфонсо II издига Ферара. Както неговите предшественици той помага на изкуството и науките.
-
Алфонсо II д’Есте -
Алфонсо II д’Есте
_-_Portrait_of_a_Gentleman.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Newcomb, Anthony (1980). The Madrigal at Ferrara, 1579 – 1597. Princeton, New Jersey: Princeton University Press. ISBN 0-691-09125-0.
- Nutter, David (September 1985). „Il sesto libro de' madrigali a sei voci (1595)“. Notes: Quarterly Journal of the Music Library Association 42 (1): 149 – 151. ISSN 1534-150X, ISSN 0027 – 4380.
- Cynthia A. Gladen, Suor Lucrina Fetti: pittrice in una corte monastica seicentesca in I monasteri femminili come centri di cultura fra Rinascimento e Barocco, Roma 2005, Edizioni di storia e letteratura
- Edith Schlocker: Schloss Ambras: Des Kaisers unglückliche Töchter, Die Presse, Nozze italiane, 2010
- Murphy, Caroline P. Murder of a Medici Princess. Oxford: Oxford University Press, 2008. p. 70. ISBN 978-0-19-531439-7
|
