Жак Савойски-Немур
| Жак Савойски-Немур Jacques de Savoie-Nemours | |
| херцог на Немур граф и после херцог на Женева | |
 портрет на Жак Савойски-Немур от ателието на Франсоа Клуе (ок. 1566) | |
| Роден |
12 октомври 1531 г.
Абатство „Волюизан“ , дн. Франция |
|---|---|
| Починал |
имение „Касин-Шастелие“ близо до Монкалиери, Савойско херцогство |
| Погребан | църква „Нотр Дам дьо Лиес“, Анси, Женевско херцогство |
| Религия | Католицизъм |
| Управление | |
| Период | I. 25 ноември 1533 – 15 юни 1585 II. 1564 – 15 юни 1585 |
| Предшественик | I. и II. Филип Савойски-Немур |
| Наследник | I. и II. Шарл-Еманюел Савойски-Немур |
| Други титли | маркиз на Сен Сорлен губернатор на Лион генерал-полковник от Френската кавалерия |
| Отличия | рицар на Ордена на Свети Михаил |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Савоя-Немур |
| Баща | Филип Савойски-Немур |
| Майка | Шарлот Орлеанска-Лонгвил |
| Братя/сестри | Жана Савойска-Немур Еразъм Савойски-Немур Жак Савойски-Немур Жана Савойска-Немур |
| Съпруга | Анна д’Есте |
| Партньор | Франсоаз дьо Роан Жана Дюпре |
| Деца | Шарл-Еманюел II Маргьорит-Мари Анри I Еманюел-Филибер Извънбр.: Анри Женевски Жак II |
| Жак Савойски-Немур в Общомедия | |
Жак Савойски-Немур (на френски: Jacques de Savoie-Nemours; * 12 октомври 1531, Абатство „Волюизан“ в днешния френски департамент Йон; † 15 юни 1585, имение „Касин-Шастелие“ близо до Монкалиери, Савойско херцогство) е втори херцог на Немур (1533 – 1585), граф и от 1564 г. херцог[1] на Женева, маркиз на Сен Сорлен, губернатор на Лион, генерал-полковник от Френската кавалерия.
Той е важно лице във френския двор. По време на Италианските войни и Религиозните войни се бие в Кралската армия. Известен със своя чар и елегантност, Жак е замесен в няколко любовни авантюри.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на Филип Савойски-Немур (* 1490, † 1533), първи херцог на Немур, граф апанажист на Женева, и на съпругата му Шарлот Орлеанска-Лонгвил (* 1512, † 1549). Дядо му по бащина линия е савойският херцог Филип ІІ, а по майчина – херцог Луи Орлеански-Лонгвил, херцог на Лонгвил. Има една сестраː
- Жана (* 1532 † 1568), съпруга на Никола дьо Лотарингски, граф на Водемон и регент на херцогствата.[2]
Има и двама полубратя и една полусестра от извънбрачна връзка на баща си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Принц на служба на Франция
[редактиране | редактиране на кода]15-годишният Жак е представен на френския крал Франсоа I. Години по-късно, след като неуспешно предизвиква братовчед си Леонор Орлеански-Лонгвил за наследяването на Княжество Ньошател, той се отличава при обсадата на Ланс през 1552 г. На следващата година, научавайки за намеренията на Карл V за град Мец, той участва интелигентно в обсадата на Мец. След това служи във Фландрия и Италия до примирието във Восел през 1556 г. Той е издигнат в генерал-полковник на леката кавалерия. През 1558 г., по време на обсадата на Тионвил, командва леката кавалерия като полковник.
Жак влиза в дуел с маркиза на Пискер по неизвестна причина. Когато крал Анри II е смъртоносно ранен по време на турнир на 30 юни 1559 г., Жак е един от неговите поддръжници. Няколко дни по-късно е посланик на херцог Еманил-Филиберт Савойски по време на брака му с Маргьорит дьо Валоа, дъщеря на Франсоа I и Клод Френска, който се състои в Париж на 10 юли 1559 г.
На 7 декември 1561 г. става рицар на Ордена на Свети Михаил. Продължава да се отличава по време на Религиозните войни срещу протестантите. Освен всичко друго допринася за превземането на Бурж и на два пъти побеждава барон дез Адре. Командва швейцарците, които връщат Шарл IX обратно в Париж, когото калвинистите искат да отвлекат в Монсо ле Мьо.[3] През 1562 – 1563 г., в Дофине, замествайки Антоан дьо Бурбон-Вандом[4], той търпи поражение пред Лион, държан от Жан V дьо Партене от името на партията на хугенотите. Договорът за мир от 19 март 1563 г. помирява двете страни за известно време.
Той става 11-тият губернатор на Лион с Оверн, Бурбон и Марш на 27 декември 1562 г., регистриран на 4 юли 1564 г.[5]
След като участва в битката при Сен Дени през 1567 г., е обвинен в противопоставяне на навлизането на войските, които херцогът на Дьо Пон изпраща при победените. Той се проваля в тази експедиция по вина на Херцог д'Омал, негов съперник, и се оттегля в своето Женевско херцогство, където се посвещава на култивирането на науките и изкуствата. Графство Женева е издигнато в херцогство през 1564 г.
Принц-прелъстител
[редактиране | редактиране на кода]
Френската историографка Жаклин Буше описва Жак Савойски-Немур като „велик господар, начетен, спортен, културен и светски, известен с таланта си на прелъстител“.[6]
През лятото на 1559 г. той е сериозен ухажор на английската кралица Елизабет I. Бракът се приема за даденост във френския двор, но обичайното нежелание на кралицата и Франсоа II поради войната в Шотландия оставят този проект за съюз без последващи действия. За да му позволи да посети кралицата, крал Анри II го назначава за извънреден посланик. След смъртта на краля Жак продължава да подготвя пътуването си до Лондон (юли-септември 1559 г.). Това няма последствия, главно поради франкофобията на английския двор и натиска на съветниците на кралицата да го ангажират да прогони французите от Шотландия.[7] Друга причина би могла да бъде любовта му към Анна д'Есте, която откриваме описана в романа „Принцесата на Клев“ (1678) от Мадам дьо Ла Файет, където Жак Савойски отказва да тръгне заради любовта си към споменатата принцеса.[8]
Той е обект на няколкогодишен съдебен процес, заведен срещу него от дама с висше потекло – Франсоаз дьо Роан, която забременява от него и той ѝ обещава брак.[9] Тя ражда от него Анри Женевски.[9] Жак обаче се жени на 5 май 1566 г. за Анна д’Есте от Дом Есте, вдовица на лотарингския херцог Франсоа I дьо Гиз, дъщеря на херцога на Ферара Ерколе II д’Есте и на съпругата му Рене Френска, дъщеря на френския крал Луи XII[10] и Анна Бретонска. Кралицата на Навара Жана д'Албре, роднина на Дом Роан, напразно се опитва да предотврати този брак. Произтичащият процес отравя живота на Жак и забавлява двора по време на всички религиозни войни. Завършва при крал Анри III с решение, дължащо се на математика Франсоа Виет, което удовлетворява всички страни.[11]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Жак Савойски-Немур умира от подагра на 18 юни 1585 г.[12] на 53-годишна възраст в имението си Касин-Шастелие близо до Монкалиери (Пиемонт).[13][14] Франсоа Мюние посочва, че е умира на 15 или 18 юни 1585 г. и тази първа дата е посочена по-специално от генеалогичния сайт Foundation for Medieval Genealogy.[15] Тялото му е откарано в Анси, столицата на Женевското херцогство, където е погребано в семейната църква „Нотр Дам дьо Лиес“.[16] Наследен е от сина си Шарл-Еманюел.[17]
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]
∞ 29 април 1566 в Сен Мор де Фосе за Анна д’Есте (* 1531, † 1607), дъщеря на Ерколе II д’Есте, херцог на Ферара, и на Рене Френска,[18] принцеса от Франция от Орлеанския клон на династията Валоа и херцогиня на Шартър. Имат двама сина и една дъщеря:[19]
- Шарл-Еманюел II Савойски-Немур (* 1567, † 1595), княз на Женева, херцог на Немур (1585 – 1595), неомъжен и бездетен.
- Маргьорит-Мари Савойска-Немур (* 1569, † 1572)
- Анри I Савойски-Немур (* 1572, † 1632), херцог на Немур (1595 – 1632), ∞ 1618 за Анна Лотарингска, херцогиня на Омал (* 1600, † 1638), от която има трима сина.
- Еманюел-Филибер Савойски-Немур
Има две извънбрачни деца.
От Франсоаз дьо Роан (* ок. 1540, † 1 декември 1591, Бовоа сюр Мер) от Дом Роан, господарка на Ла Гарнаш, херцогиня на Луден, има един син:
- Анри Женевски или Немурски (* 1557, † 1596), известен като „Принц на Женева“,[20] неженен. Има един извънбрачен син.
От Жана Дюпре има един син:
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Jean-Hippolyte Mariéjol, Charles-Emmanuel de Savoie duc de Nemours Gouverneur du Lyonnais, Beaujolais et Forez (1567 – 1595), Paris: Librairie Hachette, 1938. In-8 (124 x 17 cm), XVI – 287 p.
- Louis Charles Dezobry et Théodore Bachelet, Dictionnaire de Biographie et d’Histoire, Paris, 1863.
- Max Bruchet, Étude biographique sur Jacques de Savoie, duc de Génevois-Nemours, suivie de son Instruction et discours sur le faict du gouvernement, 1582.
- La Savoie au coeur de l"Europe du XVI siècle
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Christian Regat, François Aubert, Châteaux de Haute-Savoie - Chablais, Faucigny, Genevois, Cabédita, 1994 ISBN 9782882951175, Шаблон:Dabbr 17.
- ↑ Philippe de Savoie .
- ↑ L'Univers: histoire et description de tous les peuples .... F. Didot fréres, 1844. Посетен на 2019-06-03. (на френски)
- ↑ Essai historique sur la ville et l'église de Die, Chanoine Jules Chevalier, T. III, 1909, Шаблон:Dabbr 167
- ↑ Jean Duquesne, Dictionnaire des Gouverneurs de Province Éditions Christian, Paris 2002, ISBN 2864960990 Шаблон:Dabbr 155.
- ↑ Jacqueline Boucher, Présence italienne à Lyon à la Renaissance. Du milieu du Шаблон:S- à la fin du Шаблон:S-, Éditions LUGD, 1994, Lyon, 175 p., ISBN 2-84147-006-7, Шаблон:Pp..
- ↑ Вж. Le traité de Cateau-Cambrésis (2 et 3 avril 1559). Paris, Éditions Labitte & Émile-Paul, 1889. p. 347. (на френски).
- ↑ Henry Bordeaux. Les Amants d’Annecy - Anne d’Este et Jacques de Savoie/02 - Wikisource // Revue des Deux Mondes. Посетен на 2019-06-03..
- ↑ а б Vester, 2008 , стр. 72-74 (Présentation en ligne).
- ↑ Christian Regat, François Aubert, Châteaux de Haute-Savoie - Chablais, Faucigny, Genevois, Cabédita, 1994 ISBN 9782882951175, Шаблон:Dabbr 17.
- ↑ Vester, 2008 , стр. 72-74 (Présentation en ligne).
- ↑ Vester, 2008 (Présentation en ligne).
- ↑ Henry Bordeaux. Les Amants d’Annecy - Anne d’Este et Jacques de Savoie/02 - Wikisource // Revue des Deux Mondes. Посетен на 2019-06-03..
- ↑ Châteaux savoyards. Т. 5. Grenoble, Éditions Revue Les Alpes, 1961. p. 410. Посетен на janvier 2021. (на френски).
- ↑ Philippe de Savoie .
- ↑ Vester, 2008 (Présentation en ligne).
- ↑ Vester, 2008 (Présentation en ligne).
- ↑ Charles Cawley. Anna d'Este Pss of Ferrara // MedLands – Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 05/2022. (на английски).
- ↑ Philippe de Savoie .
- ↑ Philippe de Savoie .
- ↑ vicomte Greyfié de Bellecombe. Jacques de Savoie, abbé de Talloires (1563-1595) (sur gallica) // Mémoires et documents publiés par la Société savoisienne d'histoire et d'archéologie 62. Chambéry, 1925. с. 259-261..
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Archives de Savoie Архив на оригинала от 2006-11-29 в Wayback Machine.
- Généalogie de la maison de Savoie
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jacques de Savoie-Nemours в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
