Анна Ягелонина
Анна Ягелонина | |
кралица на Унгария и Бохемия | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Свети Вит, Храдчани, Чехия |
Герб | |
Семейство | |
Род | Ягелони |
Баща | Уласло II |
Майка | Анна де Фоа |
Братя/сестри | Лайош II |
Съпруг | Фердинанд I (25 май 1521) |
Деца | Елизабет Австрийска Максимилиан II Анна Австрийска Фердинанд II Мария Австрийска Магдалена Австрийска Катарина Австрийска Елеонора Австрийска Маргарета Австрийска Барбара Австрийска Карл II Елена Австрийска Йохана Австрийска |
Други роднини | Мария фон Хабсбург (сестра на съпруга(та)) Карл V (брат на съпруга(та)) Максимилиан I Елизабет фон Хабсбург |
Анна Ягелонина в Общомедия |
Анна Ягелонина (на немски: Anna Jagiello von Böhmen und Ungarn) е съпруга Фердинанд I, който по-късно става император на Свещената Римска империя, и кралица по право на Унгария и Бохемия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в Буда на 23 юли 1503 г. Тя е единствена дъщеря и най-голямо дете на унгарския крал Владислав II от третата му съпруга Анна дьо Фокс-Кандел. До раждането на брат ѝ, Лайош, Анна е единствената наследница на короните на Унгария и Бохемия. След раждането на Лайош на 1 юли 1506 тя е изместена на второ място в линията на унаследяване на унгарския престол. Майката на Анна умира няколко дена след раждането на сина си, на 26 юли 1506 г.
На 13 март 1516 г. умира и крал Владислав II, който оставя грижата за двете си деца на императора на Свещената Римска империя, Максимилиан I. Максимилиан I омъжва Анна за внука си Фердинанд, син на испанската кралица Хуана Лудата и Филип I. На 25 май 1521 Анна и Фердинанд са венчани в Линц, Австрия. По това време Фердинанд е губернатор на хабсбургските владения на по-големия си брат, Карл V.
На 29 август 1526 г. братът на Анна умира в битката при Мохач, където предвожданите от Сюлейман Великолепни османски войски разбиват унгарската войска на Лайош II. Анна Ягелонина остава единственият наследник на овакантените корони на Унгария и Бохемия. Като неин съпруг Фердинанд предявява претенциите си върху земите на двете кралства. На 24 октомври 1526 г. съпругът на Анна е избран за крал на Бохемия. Не толкова лесно се развиват нещата около унгарското наследство на Анна. По-голяма част от Унгария е анексирана от Сюлейман Великолепни. Фердинанд е прокламиран от група унгарски благородници за крал на Унгария, но друга фракция сред унгарската аристокрация отказва да признае чужд владетел за унгарски крал и провъзгласява за такъв Йоан Заполя. Конфликтът между двете фракции, които подкрепяли различни претенденти за унгарската корона, продължава до 1571 г.
През 1531 г. Карл V признава Фердинанд за свой наследник на престола на Свещената Римска империя, след което Фердинанд получава титлата „Крал на Римляните“. Междувременно Анна Ягелонина се ползва с титлата „Кралица на Бохемия“ и е една от двете претендентки за титлата „Кралица на Унгария“.
Анна умира в Прага на 27 януари 1547. Девет години след смъртта ѝ Фердинанд заема престола на Свещената Римска империя, след като Карл V абдикира в негова полза.
Наследници
[редактиране | редактиране на кода]Анна Ягелонина и Фердинанд имат петнадесет деца:
- Елизабет Австрийска (1526 – 1545), ∞ 1543 Зигмунт II Август (1520 – 1572), крал на Полша
- Максимилиан (1527 – 1576), император на Свещената Римска империя
- Анна Австрийска (1528 – 1590), ∞ 1546 баварския херцог Албрехт V (1528 – 1579)
- Фердинанд II (1529 – 1595), ерцхерцог на Австрия
- Мария Австрийска (1531 – 1581), ∞ 1546 херцог Вилхелм Богатия от Юлих-Клеве-Берг
- Магдалена Австрийска (1532 – 1590)
- Катарина Австрийска (1533 – 1572), ∞ 1549 Франческо III Гонзага (1533 – 1550), херцог на Мантуа-Монферат, ∞ 1553 Зигмунт II Август (1520 – 1572), крал на Полша
- Елеонора Австрийска (1534 – 1594), ∞ 1561 Гулелмо Гонзага (1538 – 1587), херцог на Монферат
- Маргарета Австрийска (1536 – 1567), монахиня
- Йохан Австрийски (1538 – 1539)
- Барбара Австрийска (1539 – 1572), ∞ 1565 Алфонсо II д’Есте (1533 – 1597), херцог на Ферара
- Карл II (1540 – 1590), ерцхерцог на Вътрешна Австрия
- Урсула Австрийска (1541 – 1543)
- Елена Австрийска (1543 – 1574), монахиня
- Йохана Австрийска (1547 – 1578), ∞ 1565 Франческо I Медичи (1541 – 1587), велик херцог на Тоскана
-
Йоан
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]8. Владислав II | ||||||||||||||||
4. Кажимеж IV Ягелончик | ||||||||||||||||
9. София Холшанска | ||||||||||||||||
2. Уласло II | ||||||||||||||||
10. Албрехт II (Германия) | ||||||||||||||||
5. Елизабет Ракушанка | ||||||||||||||||
11. Елизабет Люксембургска | ||||||||||||||||
1. Анна Ягелонина | ||||||||||||||||
12. Жан IV (I) дьо Фоа, граф дьо Бенож | ||||||||||||||||
6. Гастон II дьо Фоа-Кандал | ||||||||||||||||
13. Маргарита Кардестон | ||||||||||||||||
3. Анна дьо Фокс-Кандал | ||||||||||||||||
14. Гастон ІV дьо Фоа | ||||||||||||||||
7. Екатерина Наварска | ||||||||||||||||
15. Елеонора Наварска | ||||||||||||||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Constantin von Wurzbach: Habsburg, Anna (Königin von Ungarn und Böhmen). Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 150 f.
- Eva Obermayer-Marnach: Anna Jagjello. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 299 f.