Македонска федеративна емигрантска организация
| Македонска емигрантска федеративна организация | |
 Корица на устава на МФРО | |
| Информация | |
|---|---|
| Акроними | МФО, МФРО |
| Тип | емигрантска организация |
| Предшественик | Временна комисия на македонските братства в България |
| Основана | 1920 година, София, България |
| Закрита | 1925 година |
| Положение | несъществуваща |
| Цел/фокус | Автономна федерална Македония |
| Седалище | София |
| Езици | български |
| Ръководител | Никола Юруков, Филип Атанасов |
| Издание | „Автономна Македония“ |
| Македонска емигрантска федеративна организация в Общомедия | |
Македонската федеративна организация е българска политическа организация на дейци от областта Македония. Членовете ѝ са главно бивши революционери от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Тя е образувана в края на 1920 година със съдействието на правителството на Българския земеделски народен съюз, като активна роля в нея играят вътрешния министър Александър Димитров и близкия до него началник на Бюрото за бежанците Гьорче Петров.[1]
Към МФО се създава четническа организация Вътрешна македонска федеративна революционна организация (ВМФРО), която води сражения както със сръбски части, така и с чети на ВМРО.
Основаване
[редактиране | редактиране на кода]
След Втория велик събор на Съюза на македонските братства от есента на 1920 година шестдесет делегати, начело с Христо Далкалъчев, Никола Юруков, Филип Атанасов, Христо Татарчев, Александър Димитров, Владислав Ковачев, Милан Грашев, Йордан Анастасов[2] се отцепват от организацията и създават Временна комисия на македонските братства в България.
Учредителен конгрес на организацията се свиква в на 4 декември 1921 година и се формулират основните цели на организацията – независима федеративна Македония при пълно равенство на населяващите я народности, за да послужи като съединително звено между балканските държави в бъдещата Балканска федерация. Легалното крило се нарича Македонска емигрантска федеративна организация (МЕФО), а нелегалното Вътрешна федеративна македонска революционна организация (ВФМРО).[3]
Разцепление
[редактиране | редактиране на кода]
Скоро след това Никола Юруков оглавява легалната ѝ фракция, а Филип Атанасов поема нелегалната. В Тирана федералистите Филип Атанасов, Павел Христов, Ангел Попвасилев, Христо Цветков и Крум Зографов се уговарят с Александър Протогеров, от страна на автономистите, за примирие и съвместна дейност и привличане на албанските революционери на тяхна страна (косовския албански комитет на Реджеп Митровица и Бедри Пеяни[4], с Хасан бей Прищина и Ахмед Зогу). Постигат съгласие да установяват ръководните си органи в Албания, за да се разграничават от управляващите среди в България. Тодор Александров скоро след това отхвърля договореностите. Федералистите канят на нова среща Александър Протогеров във Виена, но той отказва[5].
През април-май 1922 г. е формиран нелегален Централен революционен федеративен комитет в състав Крум Зографов, Александър Панов, Григор Циклев, Велко Мандарчев, Заре Секулички и Лазар Тодоров. Комитетът има и Задгранично представителство, в което влизат Филип Атанасов, Никола Юруков[6] и дотогавашните най-близки сътрудници на Александров Славе Иванов и Стоян Мишев. През април 1922 г. е организирана специална чета с войвода Крум Зографов, която има за задача да ликвидира намиращия се във Вардарска Македония Александров и да постави под контрола на федералистите създадената от него организационна мрежа. Организацията на свой ред на 22 август 1922 година обявява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“, подкрепена от Конституционния блок, и създава революционни мрежи като в гръцка и сръбска Македония, назначава собствени съдии и полиция, и събира данъци.[3]
Една част от привържениците на МФО създават краткотрайна организация във вътрешността на Македония, а други преминават на служба към сръбските власти като организацията губи и без това незначителното и влияние сред македонските българи. Впоследствие част от дейците ѝ са убити от привърженици на Тодор Александров, а по-късно на Иван Михайлов.
Дейност
[редактиране | редактиране на кода]Между 14 и 17 октомври 1922 година чети на ВМРО начело с Алеко Василев и Георги Атанасов окупират Неврокоп в така наречената Неврокопска акция на ВМРО и прогонват четата на федералистите на Тодор Паница.[7] Дееца на федералистката организация Григор Циклев в Кюстендил на 17 ноември 1922 година убива Велин Алайков, участник в преговорите между ВМРО и враждебното ѝ земеделско правителство на Александър Стамболийски. В отговор ВМРО извършва така наречената Кюстендилска акция на ВМРО.[8][9]
Федералистите се опитват да получат подкрепата на Коминтерна. Още в 1922 година Павел Шатев и мисията на Руския червен кръст в България осигуряват контакт на МФО с Москва. През юни 1923 година Филип Атанасов и Славе Иванов разговарят в Москва с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер. По същото време в Москва е и делегация на ВМРО от Михаил Монев и Димитър Влахов.[11]
През януари 1923 година легалната МЕФО се влива в Съюза на македонските братства, като печатните им органи „Автономна Македония“ и „Македония“ се сливат и създават „Независима Македония“. Впоследствие федералистите основават нов вестник „Македонско съзнание“, издаван в Белград и поддържащ проюгославски позиции.
От друга страна Тодор Паница се отцепва и основава собствена МФО, като през 1924 година се сближава с автономистите, и заедно с тях взима участие в изготвянето на Майския манифест на ВМРО. През 1925 година под ръководството на Тодор Паница и със съдействието на Гърция и Кралска Югославия в трите дяла на Македония действат федеративни чети, чиято цел е да унищожат ВМРО. ВМРО обезкървавява федералистите като прочиства Пиринска Македония от тях (вижте Дъбнишка акция на ВМРО), а Менча Кърничева убива водачът им Тодор Паница. В отговор Гърция и Кралска Югославия създават паравоенните организации Гръцки македонски юмрук и Сдружение против българските бандити за борба с ВМРО[12].
Междувременно, част от дейците на МФО се присъединяват към Българската комунистическа партия, а след създаването на ВМРО (обединена) през 1925 година, МФО практически престава да съществува.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Международните конгреси и Македонския въпрос“, София, 1922 година
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Риндов, Петѫр х. Пѫтя за независимоста на Македония и умиротворение на Балканите. Пловдив, Печатница „Юг“.
- Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003
- Устав на Македонска федеративна революционна организация ((mk))
- Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 158.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [1]
- ↑ а б Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 477. (на македонска литературна норма)
- ↑ Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.107 – 108.
- ↑ Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1923, стр. 14.
- ↑ ВМРО прогонва федералистите от Неврокоп, от сайта БГ Хистори
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София, архив на оригинала от 24 август 2011, https://web.archive.org/web/20110824050850/http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=80, посетен на 18 август 2010
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 5.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924. София, Македония, 1992. с. 101 - 102.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [2]
| |||||||
