Македонска студентска корпорация „Шар“
| Македонска студентска корпорация „Шар“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | студентска организация |
| Основатели | Христо Огнянов, Аспарух Миников, Стоян Бояджиев, Борис Междуречки |
| Основана | 1935 година, София, България |
| Закрита | 1944 година, София, България |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Езици | български |
Македонската студентска корпорация „Шар“ е организация на студентите в Софийския университет, бежанци от областта Македония, съществувала от 1935 до 1944 година.
История
[редактиране | редактиране на кода]Организацията е основана в 1935 година, като секция на Българския национален студентски съюз. Наследник е на Македонското студентско дружество „Вардар“, закрито от режима на деветнадесетомайците след преврата в 1944 година. Основатели са студентите македонци Христо Огнянов, Аспарух Миников, Стоян Бояджиев, Борис Междуречки.[1]
Македонската студентска копрорация си поставя за цел да продължи дейността на дружество „Вардар“ и да възпитава членовете си в духа на българско родолюбие. Основни дейности чрез които „Шар“ осъществява възпитание и просвета са множество беседи и празнуване на известни събития и почитане на личности, свързани с борбите за освобождение и обединение.[1] Пред членовете на студенстката корпорация изнасят лекции едни от най-изтъкнатите учени от Софийския университет, сред които са Иван Дуйчев, Александър Балабанов, Владислав Алексиев и други.[2] Членовете на дружеството дейно участват в организирането и провеждането на протестни акции и демонстрации на цялата българска младеж срещу Ньойския договор, заради което много от студентите в дружеството са преследвани, арестувани и малтретирани от полицията.[1][3] През октомври 1938 година Македонската студентска корпорация „Шар“, заедно с македонските дружества в чужбина, Българския народен студентски съюз, Тракийския младежки съюз, Съюза на добруджанските младежи, Западнопокрайнската младежка организация и други младежки организации, изпращат меморандум до министрите на народното просвещение, на войната, на вътрешните работи и до председателя на Народното събрание, в който се заявява между другото, че на 27 ноември 1938 се навършват 19 години от разпокъсването и оковаването на България във веригите на Ньойския договор.[3]
През 1939 година наброяващата над 1500 души корпорация „Шар“ е забранена, а имуществовото ѝ е конфискувано. През септември 1941 година дейността и е възстановена и получава помощи от Министерство на просвещението, ръководството на Софийския университет, бежанските организации, общественици и други. Развива активна дейност в новоосвободените земи и в Егейска Македония. През 1942 година издава специален юбилеен брой на вестник „Свободна Македония“. Някои от членовете ѝ се включват в организации като „Охрана“.[4]
Закрита е след Деветосептемврийския преврат през 1944 година.[1][5][6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г История на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. София, Университетско издателство „Проф. Марин Дринов“, 1988. с. 181.
- ↑ Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919 - 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 190 - 191.
- ↑ а б Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919 - 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 191.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 173.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 27.
- ↑ Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919 - 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 190.
