Направо към съдържанието

Макарий I Солунски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Макарий
Μακάριος
византийски духовник
Роден
Починал

Религияправославие

Макарий (на гръцки: Μακάριος) е византийски православен духовник от ΧΙV век, солунски митрополит.

В 1342 година Макарий заема солунската катедра в началото на зилотското управление на града.[1][2]

Макарий е яростен противник на исихастите и има голямо влияние сред зилотите, както и в цялото общество.[3] Обявен е от зилотите за почетен председател на „Независимата Солунска република“.[4]

Заема митрополитския престол в Солун до смъртта си в 1345 година, когато е наследен от Хиацинт.[3]

  1. ΚΑΤΑΛΟΓΟΣ ΕΠΙΣΚΟΠΩΝ ΤΗΣ ΑΠΟΣΤΟΛΙΚΗΣ ΕΚΚΛΗΣΙΑΣ ΤΗΣ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2016-10-15. Посетен на 4 октомври 2016.
  2. Κατάλογος Προκαθήμενων Θεσσαλονίκης // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 4 октомври 2016.
  3. а б ΜΑΡΤΖΕΛΟΥ, ΓΕΩΡΓΙΟΥ Δ. ΤΟ ΘΕΟΛΟΓΙΚΟ ΚΑΙ ΕΚΚΛΗΣΙΑΣΤΙΚΟ ΚΛΙΜΑ ΤΗΣ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ ΚΑΤΑ ΤΟΝ 14Ο ΑΙΩΝΑ ΚΑΙ ΤΟ ΚΙΝΗΜΑ ΤΩΝ ΖΗΛΩΤΩΝ, σελ. 9 // Посетен на 5 октомври 2016.
  4. Λάμπου, Κώστα. Η Κομμούνα της Θεσσαλονίκης (1342-1350) // tvxs.gr. Посетен на 5 октомври 2016.
Игнатий солунски митрополит
(1342 – 1345)
Хиацинт