Макарий I Солунски
| Макарий Μακάριος | |
| византийски духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
Макарий (на гръцки: Μακάριος) е византийски православен духовник от ΧΙV век, солунски митрополит.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
В 1342 година Макарий заема солунската катедра в началото на зилотското управление на града.[1][2]
Макарий е яростен противник на исихастите и има голямо влияние сред зилотите, както и в цялото общество.[3] Обявен е от зилотите за почетен председател на „Независимата Солунска република“.[4]
Заема митрополитския престол в Солун до смъртта си в 1345 година, когато е наследен от Хиацинт.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ΚΑΤΑΛΟΓΟΣ ΕΠΙΣΚΟΠΩΝ ΤΗΣ ΑΠΟΣΤΟΛΙΚΗΣ ΕΚΚΛΗΣΙΑΣ ΤΗΣ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2016-10-15. Посетен на 4 октомври 2016.
- ↑ Κατάλογος Προκαθήμενων Θεσσαλονίκης // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 4 октомври 2016.
- ↑ а б ΜΑΡΤΖΕΛΟΥ, ΓΕΩΡΓΙΟΥ Δ. ΤΟ ΘΕΟΛΟΓΙΚΟ ΚΑΙ ΕΚΚΛΗΣΙΑΣΤΙΚΟ ΚΛΙΜΑ ΤΗΣ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ ΚΑΤΑ ΤΟΝ 14Ο ΑΙΩΝΑ ΚΑΙ ΤΟ ΚΙΝΗΜΑ ΤΩΝ ΖΗΛΩΤΩΝ, σελ. 9 // Посетен на 5 октомври 2016.
- ↑ Λάμπου, Κώστα. Η Κομμούνα της Θεσσαλονίκης (1342-1350) // tvxs.gr. Посетен на 5 октомври 2016.
| Игнатий | → | солунски митрополит (1342 – 1345) |
→ | Хиацинт |
