Магура

Магурата
	Магурата
	Местоположение в България
Местоположение	Рабиша, България
Дълбочина	56 m
Дължина	2500 m
Надм. височина	371 m
Температура	11 – 12 °C
Влажност	98%
Откриване	1960
Трудност	лесна
Опасности	пътеките са хлъзгави
Обект на БТС	14. Пещера Магура
Уебсайт	ИАОС, Пещерата Магурата
	Магурата в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Магура.

Магурата (от 1942 г. до 24 октомври 1972 г. официално Рабишка пещера)^[1], или нечленувано Магура, е пещера в Северозападна България, област Видин, община Белоградчик.

Известна е със своите рисунки (още от палеолита) от първобитни хора и многобройни прилепи.

Местоположение

Намира се на южния склон на карстовия рид Рабишка могила, Западен Предбалкан. Разположена е на около 18 km северозападно от град Белоградчик и на около 1,5 km северозападно от село Рабиша.

Описание

Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредитни сивобели варовици. Тя е сред най-големите български пещери. Изходът ѝ се нарича Вратача.

Обособени са зали и галерии: Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Стрелбището, Галерия с рисунки, Зловеща галерия, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на тополата, Тронна зала, Концертна зала. Някои зали са с колосални размери. Всички зали са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони, а в Триумфалната зала има малко езеро.

В пещерата има постоянна температура от 12 °C. Общата дължина на галериите ѝ е 2500 m.

Рисунки

По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи, правени с гуано (тор от прилепи). Най-ранните рисунки са от късния палеолит, има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.

Рисунките изобразяват предимно ловни сцени, слънчево-лунен календар, плодородие. Повечето са групирани, но има и отделни рисунки. Някои са релефни поради естествената ерозия на скалата под тях.

Преустановен е достъпът до „Галерията с рисунките“ в пещера „Магурата“ с Принудителна административна мярка, съставена от инспектор в ГД ИОКН на Министерство на културата.

Фауна

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др.

Тя е най-значимата за прилепите пещера в Северозападна България. Целогодишно се обитава от общо 8 вида, всички приоритетни за опазване в Европа:

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
Трицветен нощник (Myotis emarginatus)
Голям нощник (Myotis myotis)
Остроух нощник (Myotis blythii)
Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)
Дългоух/Бехщайнов нощник (Myotis bechsteinii)

Срещащите се в пещерата дългопръст нощник и южен подковонос са включени в Световния червен списък. Освен над 2000 зимуващи прилепи от няколко вида, там през зимата е регистрирана и колония от над 450 малки подковоноса – рекорден брой за страната. На горния етаж (недостъпен без използване на спелео-техники) над Концертната зала се намира хоризонтална суха галерия, където се размножават големи летни колонии от няколко вида.

Туризъм

Магурата е сред 12-те облагородени (достъпни и пригодени за посещения) пещери в страната. Тя е обект № 14 от Стоте национални туристически обекта.
В разклонение на пещерата се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия – много близки до тези в областта Шампания, Франция.
Рабишкото езеро – най-голямото по площ вътрешно, тектонско, езеро в България, се намира в непосредствена близост до пещерата.
На 3 май 1960 г. пещерата и районът около нея с площ от 71 хектара са обявени за природна забележителност.^[2]^[3]