Любчо Коцарев (физик)
| Любчо Коцарев Љупчо Коцарев | |
 | |
| Роден |
25 февруари 1955 г.
|
|---|---|
| Научна дейност | |
| Работил в | Скопски университет |
Любчо Коцарев (на македонска литературна норма: Љупчо Коцарев) е учен от Република Северна Македония, специалист в областта на физиката, техническите и компютърните науки, член на Македонската академия на науките и изкуствата от 2007 година. От 1 януари 2020 година Коцарев е председател на Академията.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Образование
[редактиране | редактиране на кода]Любчо Коцарев е роден на 25 февруари 1955 година в Скопие, тогава във Федеративна народна република Югославия. Завършва основно и средно образование в родния си град и след това и учи във Факултета по електротехника на Скопския университет. Получава магистърска степен от Електротехническия факултет на Белградския университет и докторска степен от Института по физика към Природо-математическия факултет на Скопския.[1]
Работа и научни интереси
[редактиране | редактиране на кода]От 1985 до 1999 година и от 2007 година преподава във Факултета по електротехника и Факултета по информационни науки и компютърно инженерство на Скопския университет. От 1999 до 2016 година работи в Калифорнийския университет - Сан Диего, САЩ. В 2006 година е избран за член на Американското дружество на електроинженерите. Избран е за член на Македонската академия на науките и изкуствата извън състава на 27 май 2003 година, и за редовен член на 1 май 2007 година.[1]
Научните интерес на Коцарев обхващат няколко области на физиката, техническите науки и компютърните науки: нелинейна физика, сложни системи и мрежи, електрически вериги и системи, теория на информацията и криптография, машинно обучение, обработка на данни и данни.[1]
В 2019 година му е връчена Държавната награда „Единадесети октомври“.[3]
Отнощение към България и Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Коцарев е виден критик на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония от 2017 година и на Преспанското споразумение с Гърция от 2018 година.[4] През юли 2021 година Коцарев пише в „Нова Македония“:
| „ | ...тръгнахме прибързано и безразсъдно, без да преценяваме основателността и размера на инвестицията и дали целта, наречена ЕС, оправдава вложените средства, първо с подписването на Договора за добросъседство с България, след това с подписването на Преспанския договор и накрая пристигна Рамковата позиция на България... Трите документа ограничават пространственото измерение на македонския език. Документите твърдят, че в съседните държави няма македонско малцинство, така че македонският език се говори само на територията на днешна Македония. Рамковият документ ограничава времевата рамка на македонския език и твърди, че македонският език съществува едва от 1944 г... Трите документа, Преспанският, Българският и Рамковият, от научна гледна точка са безсмислени, нищожни, абсурдни, неприемливи, празни и безполезни![4] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Акад. Љупчо Коцарев // Македонска академија на нaуките и уметностите. Архивиран от оригинала на 2018-07-03. Посетен на 17 октомври 2021 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Акад. Љупчо Коцарев // Факултет за информатички науки и компјутерско инженерство. Архивиран от оригинала на 2018-07-03. Посетен на 17 октомври 2021 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ „11 Октомври“ за животно дело за Пепи Мирчевски, Димитри Дурацоски и Љупчо Коцарев // Сакам да кажам, 1 октомври 2019 г. Посетен на 17 октомври 2021 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Шефът на Македонската академия на науките: Договорът с България е „безсмислен, нищожен и неизгоден“ // Труд, 27 юли 2021 г. Посетен на 17 октомври 2021 г.
| Таки Фити | → | председател на Македонската академия на науките и изкуствата (1 януари 2020 – …) |
→ | настоящ |
|
