Иван Катарджиев
| Иван Катарджиев Иван Катарџиев | |
| историк от Република Македония | |
 | |
| Роден | Иван Катарджиев
|
|---|---|
| Починал | 1 декември 2018 г.
|
| Учил в | Скопски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
Иван Катарджиев (на македонска литературна норма: Иван Катарџиев) е историк и общественик от Република Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Катарджиев е роден в село Плоски, България на 6 януари 1926 г.[1] Завършва гимназия в Свети Врач, а по време на „културната автономия“ на Пиринска Македония през 1946 година е изпратен да учи история в Скопие.[2] В 1948 година е сред 13-те студенти от Пиринска Македония в Скопие от общо 130 - 140, които подписват декларация против решенията на 16 пленум на ЦК на БРП (к), който на практика спира „културната автономия“.[3]
Катарджиев остава да живее в Югославия. От януари 1950 г. става сътрудник на УДБА. През 1951 г. завършва история в Скопския университет. След кратко учителствуване от 1953 до 1967 г. е научен сътрудник в Института за национална история. Впоследствие заема различни ръководни постове: член на Изпълнителния комитет на СРМ (1967-1969), депутат в камарата на народите на Скупщината на Югославия (1969-1975), директор на Народната и университетска библиотека „Свети Климент Охридски“ в Скопие (1973-1978), съветник в Изпълнителния съвет на СРМ (1978-1987), председател на Матицата на изселниците от Македония (1987-1992). След независимостта остава член е на Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), и е смятан за идеолог на левицата при управлението на Бранко Цървенковски.
От 1987 г. е пенсионер, а от 2003 г. - академик на Македонската академия на науките и изкуствата.[4]
Считан е за един от основоположниците на историческата наука в Югославска Македония. Специалист по въпросите за Вътрешната македоно-одринска революционна организация и революционните борби на македонците до Втората световна война.
В 2014 година е лустриран като агент на тайните служби на Югославия.[5]
Умира на 1 декември 2018 година в Скопие.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- „Атина и София искат да унищожат Македония“ 08.04.2008, Агенция Фокус
- „Вярвам в националния имунитет на македонеца“ - интервю на списание Фокус с Иван Катарджиев.
- „Първото име на ВМРО е БМОРК“, интервю за Васко Ефтов, предаване „Во Центар“, емисия "Каде оди Македонија", Скопие, 11 март 2011 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 682. (на македонска литературна норма)
- ↑ ЗОШТО ГО САКАМ СКОПЈЕ-ИВАН КАТАРЏИЕВ, историчар и академик, Скопје е моја судбина Архив на оригинала от 2014-08-19 в Wayback Machine..
- ↑ Германов, Стоян. Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-84-8. с. 119.
- ↑ а б IN MEMORIAM акад. Иван Катарџиев // Македонска академија на науките и уметностите. Посетен на 2 декември 2018.
- ↑ www.utrinski.mk, архив на оригинала от 19 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141019035522/http://www.utrinski.mk/?ItemID=1949AA3C30D42D41866BC7F2C3808981, посетен на 14 октомври 2014
|
