Направо към съдържанието

Георги Старделов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Старделов
Георги Старделов
философ от Северна Македония
Георги Старделов
Георги Старделов

Роден
Починал
11 януари 2021 г. (90 г.)

Учил вБелградски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаСъвременна философия
Научна дейност
ОбластЛитературна критика
Работил вСкопски университет

Георги Старделов (на македонска литературна норма: Георги Старделов) е философ, есеист, литературен критик и преводач от Северна Македония, член на Македонската академия на науките и изкуствата.

Старделов е роден в 1930 година в Гевгели, тогава в Югославия. Завършва гимназия в Скопие, а в 1953 година философия във Философския факултет на Белградския университет. В 1965 година става доктор философски науки. Специализира в Мюнхен, Фрайбург, Франкфурт. Дългогодишен професор във Философския факултет на Скопския университет и негов декан.

Старделов е дописен член на МАНИ от 1986 година, а редовен — от 1991 г. От 2000 до 2004 година е заместник-председател на академията. На 3 декември 2007 година Старделов е избран за осми подред председател на МАНИ, като встъпва в длъжност на 1 януари 2008, заменяйки на поста Цветан Грозданов.[1][2]

  • „Есеи“ (1958),
  • „Модерното и модернизмот“ (1962),
  • „Светови“ (1969),
  • „Антеј бара почва“ (1971),
  • „Доба на противречностите“ (1977),
  • „Меѓу литературата и животот“ (1981),
  • „Experimentum Macedonium“ (1983),
  • „Изморена авангарда“ (1985),
  • „Вовед во иднината“ (1986),
  • „Искуства“ (1987),
  • „Портрети и профили“ (1987),
  • „Одземање на силата“ (1990),
  • „Summa aestheticae“ (1991),
  • „Антеј ја допира земјата“ (1993),
  • „Керубиновото племе“ (1995),
  • „Величанија“ (1997),
  • „Керубин’с Трибс“ (на английски, 1998),
  • „Небиднината“ (2000),
  • „Искушенијата на естетичкиот ум“ (2003),
  • „Балканска естетика – една друга естетика“ (2004),
  • „Ангелус Новус“ (2004).

Антологии:

  • „Повоени македонски прозаисти“ (1960, на македонски литературен език и на сърбохърватски),
  • „Четири поетски круга“ (1974, на сръбски и македонски литературен език),
  • „Слобода или смрт“ (1978),
  • „Го знаеш ли, поете, својот долг“ (1981),
  • „Камбаните на Крушево“ (1983),
  • „Съвременни македонски поети“ (1998, на български книжовен език).[3]
Цветан Грозданов председател на Македонската академия на науките и изкуствата (2008 – 2011) Владо Камбовски