Люботен (община Бутел)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Люботен.
| Люботен Љуботен | |
| — село — | |
 Панорама на Люботен | |
  Люботен  Люботен | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Бутел |
| Географска област | Църногория |
| Надм. височина | 762 m |
| Население | 2343 души (2002) |
| Пощенски код | 1010 |
| МПС код | SK |
| Люботен в Общомедия | |
Люботен (на македонска литературна норма: Љуботен; на албански: Luboteni) е село в община Бутел на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Църногория, северно от Скопие в подножието на Скопска Църна гора.
История
[редактиране | редактиране на кода]В местността Язирци, в непосредствената околност на селото, в 1957 година е откриета надгробна стела с латински надпис. При реконструкцията на църквата „Свети Никола“ в XX век е намерен жертвеник с латински надпис, посветен на бога Либер. И двете находки се пазят в лапидариума на Музея на Македония в Скопие.[1]
Основна забележителност на селото е средновековната църква „Свети Никола“ от XIV век със запазените си стенописи.
В края на XIX век Люботен е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Люботенъ живеят 45 българи християни и 400 арнаути мохамедани.[2]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Люботен има 64 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Люботен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Люботен (Ljuboten) като албанско село.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Люботен като смесено българо-албанско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 2343 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 115 |
| албанци | 2223 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 4 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Люботен
Йордан Петков Милев (1883 - след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в 4-та рота на 2-ра скопска дружина;[8][9] на 28 март 1943 година като жител на Люботен подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[8]- Младен Ацев, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, работник, 4 рота на 2 скопска дружина[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Археолошка карта на Република Македонија, Том 2. Скопје, МАНУ, 1996.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 октомври 2007
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 342.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 437.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 73.
| |||||||||||
