Направо към съдържанието

Любомир Русев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Русев
български психолог
Роден
Починал
31 май 1987 г. (85 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластПсихология

Любомир Русев Минчев е български психолог, един от разпространителите на фройдизма в България[1].

Роден е в Разград на 23 февруари 1902 година. Завършва гимназия в родния си град, а след това Софийския университет със специалност Философия и Педагогика. По време на Втората световна война на два пъти специализира в Берлин. В отделни периоди работи като учител, преподавател в учителски институт и като инспектор в училище. Има много публикации в списанията „Българско училище“, „Философски преглед“, „Училищен преглед“ и „Листопад“. Използва псевдонимите д-р Л. Минчев, д-р Л. Юлиянов, д-р М. Ю и Л.Р[2].

През 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ в. публикува в сп. „Балкански преглед“, в. „Народ“, сп. „Природа“ и сп. „Начално образование“.

  • Глад и либидо (1932)
  • Художествената литература и психоанализата (1934)
  • Наследственост и възпитание (1935)
  • Войната като влечение към смъртта и сродяване с ужаса (1934)
  • Педагогически речник (1936)
  • Основи на религиозния живот (1937)
  • Поезията на Яворов в психологична светлина (1939)
Статии
  • Анкета за привичките на мислене, сп. Училищен преглед, кн. 3, 1928 – 1929
  • Онанистичната невроза, сп. Българско училище, кн. 2, 1929
  • Инстинкти и влечения, сп. Българско училище, кн. 7, 1930
  • Психология на детето чудак, сп. Българско училище, 1931, кн. 7 – 8
  • Психоанализ на Ботевото творчество, сп. Философски преглед, кн. 3, 1933, с. 223 – 239
  • Аутизъм в лириката на Яворова, сп. Философски преглед, кн. 5, 1934, с. 345 – 366.
  • Художествената литература и психоанализата, сп. Листопад, 1933, кн. 4-5
  • Мавродиев, Ст. (2021). Психоаналитичното творчество на Любомир Русев. Унив. изд. Неофит Рилски.
  1. Стою Стоев, Фройдизмът и преодоляването му в България, Издателство на БАН, София, 1969, стр 48
  2. Богданов, И. Речник на българските псевдоними, Д-р Петър Берон, 1989, с. 505