Училищен преглед
| „Училищен преглед“ | |
 Факсимиле на заглавната страница на списанието, септември 1896 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Категории | научно-методическо списание |
| Издател | Министерство на народното просвещение |
| Основаване | 1896 г. |
| Първи брой | януари 1896 г. |
| Последен брой | юни 1949 г. |
| Периодичност | месечно |
| Тираж | 5000 – 7500 |
| Държава | България |
| Език | български език |
„Училищен преглед“ е първото научно-методическо списание в България[1].
Издавано е всеки месец от Постоянния учебен комитет при Министерството на народното просвещение в София от януари 1896 до юни 1949 г., с прекъсване през 1916 – 1920 г. заради Първата световна война[2].
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Целта на списанието е да дава гласност на министерските разпоредби и мероприятия; да служи за връзка между него и училищата и учителите; да следи за развитието на педагогическата мисъл; да следи за новите идеи и насоки в обучението и възпитанието.[2]
„Училищен преглед“ се състои от два раздела. Официален, в който се публикуват всички официални разпоредби, закони, наредби, правилници, окръжни, доклади. В неофициалния раздел се публикуват статии, свързани с образователното дело и науката, доклади за командировки, критика и рецензии, хроника и съобщения[2].
Редакторски колектив[редактиране | редактиране на кода]
Първите редактори на списание „Училищен преглед“ са Стефан Лафчиев, Иван Пеев-Плачков, Т. Бенев, Стоян Заимов и Г. Табаков. По-късно се присъединяват Н. Станев, А. Наумов, Сава Велев, Ст. Л. Костов, Никола Атанасов, Ст. Василев, Александър Балабанов, Вел. Йорданов и Дамян Димов[2].
Отпечатване[редактиране | редактиране на кода]
През годините списанието се печата в няколко печатници – „Либералний клуб“, „Хр. Г. Данов“, „Гражданин“, „Искра“, „Ив. К. Божинов“, „Графиня“, Държавна печатница на Т. Т. Драгиев[2].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стефанов, П. Списанието през годините // с. „География 21“, бр. 6/2007, с. 8. Посетен на 24.05.2015.
- ↑ а б в г д Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 452.