Люба Томова
Люба Томова | |
българска учителка | |
Родена |
1892 г.
|
---|---|
Починала | 1974 г.
|
Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
Люба Иванова Томова е българска учителка, деятелка на късното Българско възраждане в Македония, активистка на македонската имиграция в България.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в 1892 година в Прилеп, тогава в Османската империя.[1] В 1909 година завършва Солунската българска девическа гимназия.[2] В същата година е назначена за българска учителка в Лерин, където преподава до 1912 година. В учебната 1912 – 1913 година е учителка в родния си Прилеп.[1]
След Балканските войни (1912 – 1913) и подялбата на Македония между Гърция и Сърбия, Люба Иванова емигрира в свободна България. Учителства в пазарджишкото село Карабунар от 1913 до 1915 година. След това от 1915 до 1918 година е учителка във Ветрен, Пазарджишко.[1]
По-късно работи като служителка в Министерството на финансите в София. Възприема комунистически идеи и е активистка на комунистическото движение преди 1944 година.[1]
Деятелка е на македонската имиграция в България. Тя е сред основателките на Македонския женски съюз и става секретарка на организацията.[1][3][4]
Умира в 1974 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 289.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 170.
- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 445.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 590.