Злата Сарафова
| Злата Сарафова | |
| българска лекарка и общественичка | |
| Родена |
1879 г.
|
|---|---|
| Починала | не по-рано от 1940 г.
|
| Учила в | Санктпетербургски държавен университет Женевски университет |
| Семейство | |
| Баща | Петър Сарафов |
| Съпруг | Христо Фетваджиев |
Злата Петрова Сарафова по мъж Фетваджиева е българска лекарка и обществена деятелка от Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в 1879 година в неврокопското село Либяхово, тогава в Османската империя, днес Илинден, България.[2] Баща ѝ Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо ѝ Коста Сарафов и дядо ѝ архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Сярско, и тримата дейци на Българската екзархия. Нейни братя са българският лекар и офицер Ангел Сарафов, известният български актьор Кръстьо Сарафов,[3] и революционерът Борис Сарафов, а неин братовчед е полковник Димитър Стойков.
Заминава да следва в Санкт Петербург, където в 1899 година завършва педагогика. След това следва медицина в Женевския университет, който завършва в 1908 година[2] със специалност гинекология. Специализира във Виенския университет.[4]
Злата Сарафова е деятелка на македонската имиграция в България. Избрана е за председателка на Македонския женски съюз.[5]
В 1940 година председателката на МЖС доктор Злата Сарафова подписва обща декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на България.[6][7]
Женена е за адвоката Христо Фетваджиев.[4]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Вълчо Дамянов (около 1725 — неизв.) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангела Шемова | Коста Сарафов (1760 — неизв.) | Босилка Кюлюмова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойо Жостов | Иванка Жостова | Злата Сарафова | Вълчо Сарафов (1800 — 1863) | Стоян Сарафов | Петър Сарафов | Харитон Карпузов (1827 — 1899) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коста Сарафов (1840 — 1911) | Мария Стойкова (около 1840 — 1879) | Велико Стойков (около 1835 — 1879) | Никола Сарафов | Янинка Мавродиева | Кочо Д. Мавродиев | Петър Сарафов (1842 — 1915) | Сирма Сарафова (1849 — 1927) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Вълчо Сарафов (1877 — 1901) | Ангел Сарафов (1868 — 1932) | Петко Сарафов (1870 — 1942) | Борис Сарафов (1872 — 1907) | Кипра Сарафова (около 1874 — 1962) | Кръстю Сарафов (1876 — 1952) | Злата Сарафова (1879 — ?) | Христо Фетваджиев (1889 — 1977) | Вълчо Сарафов (1880 — 1953) | Никола Сарафов (1882 — 1970) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Радан Сарафов (1908 — 1969) | Фота Сарафова (1915 — 1999) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христина Сарафова (1941 — 1996) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2005, стр. 176
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
- ↑ Панчавлиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река, вестник Стандарт, 22 януари 2007 г., архив на оригинала от 15 март 2014, https://web.archive.org/web/20140315052037/http://nobilitybg.blog.com/2007/01/22/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8C%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BA/, посетен на 15 февруари 2021
- ↑ а б Грудев, Стефан. Кръстьо Сарафов: Жизнен и творчески път. София, Наука и изкуство, 1970. с. 9.
- ↑ Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка: Поглед отвътре. Т. 1. 1860-1944. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5. с. 217.
- ↑ Вижте: s:Декларация на УС на СМКПББ, МНИ, ИО, СМОО и МЖС от 1940 година
- ↑ Хр., К. Декларацията // Илюстрация Илиндень 4 (124). Илинденска организация, Априлъ 1941. с. 5.
