Радан Сарафов
| Радан Сарафов | |
| български лекар | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 18 февруари 1969 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Ангел Сарафов |
Радан Ангелов Сарафов е български лекар, кардиолог, осъден и разстрелян след показен процес в Народна република България.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1908 година в семейството на военния лекар Ангел Сарафов (1868 – 1932). Принадлежи към видния български македонски род Сарафови. Завършва медицина във Франция и става един от най-видните български кардиолози. Обслужва дипломатическия корпус – дипломати от френското, швейцарското и белгийското посолство, като лекува и Тодор Живков. Отличава се с буржоазно възпитание.[1]
Доктор Сарафов е разработван от Държавна сигурност по делото „Галантния“, заедно с дъщеря си Христина, която учи в Швейцария и работи като стажантка в ООН, и чието дело е озаглавено „Мухата“. На 17 юли 1968 година Радан Сарафов е арестуван на улица „Бенковски“ в София. Следствието по обвинение в шпионаж продължава шест месеца, като Сарафов е мъчен в затвора. Последвалият процес е скалъпен по съветски образец. Според документите Сарафов се признава за виновен в шпионаж в полза на САЩ, Франция и Албания, защото е лекувал Енвер Ходжа и заявява „Признавам, че през целия си живот съм бил убеден антикомунист“.[1] Процесът е част от мерките на комунистическата власт за спиране на западното влияние, след смазването на Пражката пролет и преди провеждането на IX световен фестивал на младежта и студентите в София.[1][2]
На 9 декември 1968 година Сарафов е осъден на смърт и е разстрелян на 18 февруари 1969 година. Молбата му за помилване е отхвърлена post mortem от Народното събрание на 13 март 1969 година.[1]
На 12 юли 1969 година дъщеря му Христина е отвлечена в българското посолство в Дамаск, но успява да избяга.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Вълчо Дамянов (около 1725 — неизв.) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангела Шемова | Коста Сарафов (1760 — неизв.) | Босилка Кюлюмова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойо Жостов | Иванка Жостова | Злата Сарафова | Вълчо Сарафов (1800 — 1863) | Стоян Сарафов | Петър Сарафов | Харитон Карпузов (1827 — 1899) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коста Сарафов (1840 — 1911) | Мария Стойкова (около 1840 — 1879) | Велико Стойков (около 1835 — 1879) | Никола Сарафов | Янинка Мавродиева | Кочо Д. Мавродиев | Петър Сарафов (1842 — 1915) | Сирма Сарафова (1849 — 1927) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Вълчо Сарафов (1877 — 1901) | Ангел Сарафов (1868 — 1932) | Петко Сарафов (1870 — 1942) | Борис Сарафов (1872 — 1907) | Кипра Сарафова (около 1874 — 1962) | Кръстю Сарафов (1876 — 1952) | Злата Сарафова (1879 — ?) | Христо Фетваджиев (1889 — 1977) | Вълчо Сарафов (1880 — 1953) | Никола Сарафов (1882 — 1970) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Радан Сарафов (1908 — 1969) | Фота Сарафова (1915 — 1999) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христина Сарафова (1941 — 1996) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Бутов, Иван. „Аферата“ д-р Радан Сарафов - триумф на комунистическата шпиономания // 168 часа, 28 март 2021 г. Посетен на 20 януари 2022 г.
- ↑ а б Николов, Тони. Шпионаж на улица „Бенковски“ // Култура, 29 октомври 2020 г. Посетен на 20 януари 2022 г.
