Лука Малеев
Лука Малеев | |
български офицер и биограф на Адолф Хитлер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Награди | За военна заслуга |
Военна служба | |
Звание | майор |
Семейство | |
Баща | Малей Малеев |
Братя/сестри | Иван Малеев |
Лука Малеев Малеев е адютант на главнокомандващия на Действащата българска армия през Първата световна война, генерал Никола Жеков. Автор е на първата и единствена българска биография на Адолф Хитлер, която излиза за първи път на български език през 1942 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е роден на 11 август 1888 г. в Пловдив. Завършва Военното училище в София през 1908 г. и е произведен в първи офицерски чин подпоручик на 2 август същата година.[1]
Майорът о.з. Лука Малеев участва в Балканските войни и в Първата световна война. Като един от най-приближените офицери до генерал Жеков той е в течение на най-важните действия на главнокомандващия и има възможност да държи връзка връзка и със германското съюзническо командване. В резултат на придобитите впечатления и спомени от войната той пише биографията на генерал Жеков, която издава през 1938 г. в библиотечната поредица „Прослава. Нашите пълководци“. Една от най-ранните му книги, посветени на втората българска национална катастрофа е „Принос към истината за катастрофата на България през септември 1918 г.“ В нея авторът включва документи и страници от своя дневник, като предговора е на намиращия се по това време в емиграция ген. Н. Жеков (към 1921). След войната германският главнокомандващ фелдмаршал Ерих Лудендорф в печата отправя сериозни обвинения срещу България и нейната армия за поражението на Германия във войната. На тези обвинения отговарят генерал Стефан Тошев и Лука Малеев, като книгата на Малеев е отпечатана през 1931 г. под заглавие „Лудендорф клевети“. Поради поста, който заема през Първата световна война той се среща шест пъти с германския император Вилхелм II. За тези срещи разказва в книгата си „Шестте ми срещи с кайзер Вилхелм II“ (1969).[1]
Като уполномощен от намиращия се в изгнание в Германия ген. Жеков и като връзка между генерал Александър Протогеров и адютанта на цар Борис III полковник Христо Калфов (бъдещ министър на външните работи в правителството на проф. Александър Цанков), Лука Малеев участва в заговора за свалянето на правителството на Александър Стамболийски. Подготвянето на този опит за преврат е много преди 9 юни 1923 г., а споменът на Малеев за тези събития е записан от Боян Мирчев.[1]
През 30-те години на XX век, когато Адолф Хитлер идва на власт, Лука Малеев е канен за лектор в Германската военна академия. Тогава той се сближава със среди от Националсоциалистическата германска работническа партия, а през 1937 и 1938 г. като гост присъства на партийните конгреси в Нюрнберг. Особено тесни връзки установява с първия председател на партията Антон Дрекслер, с когото е в кореспондентска връзка до смъртта му на 25 февруари 1942 г. По времето когато пребивава в Германия Л. Малеев има възможност да наблюдава действията и маниерите на вожда Адолф Хитлер, да слуша неговите речи и да разговаря с германци, както и с чуждестранни кореспонденти. Запознаването му с дейността на Адолф Хитлер и с книгата му „Моята борба“ и речите му още от началото на 20-те години, както и с основните документи на Националсоциалистическата партия стават основа на биографията на Хитлер, която независимо от субективизма на автора и неговите симпатии към националсоциализма определено може да се каже, че е най-добрата българска биография на Фюрера и с право може да се нареди към сериозните изследвания за националсоциализма и за неговия водач. За съвсем кратко време в продължение на няколко месеца през 1942 и 1943 г. биографията претърпява 5 издания, като 60 години по-късно, през 1993 г. тя отново е издадена на български, но след като са съкратени нейните най-важни части. Това са последните ѝ три глави (Преданост към Хитлер, Чужденци за Хитлер, Хитлер и България), където се вижда отношението на Фюрера към България и изправянето на неправдите към страната през 1919 г. в Ньой. Тук авторът цитира речта на Хитлер от 4 май 1941 г., където той заявява: „Фактът че сторената на времето неправда над България се поправя, ни радва особено много, защото, след като германският народ с оръжието си направи възможна тази ревизия, ние имаме правото да вярваме, че сме изплатили един исторически дълг на благодарност спрямо нашия верен боен другар от голямата война.“[1]
Майор, о.з. Лука Малеев Малеев умира в София на 25 май 1976 г.
Военна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Последователно служи в 8 артилерийски полк; адютант е в Инспекцията на артилерията; адютант на главнокомандващия на Действуващата армия през Първата световна война, а преди да бъде уволнен от армията последното му назначение е в Управлението на артилерията. Уволнен е от служба на 31 декември 1918 г.[1]
- Подпоручик – 2 август 1908 г.
- Поручик – 22 септември 1911 г.
- Капитан – 18 май 1915 г.
- Майор – 27 февруари 1918 г.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни творби
[редактиране | редактиране на кода]- Малеев, Лука. Принос към истината за катастрофата на България през Септември 1918 година. София, Армейски военно-издателски фонд, 1921. с. 258.
- Малеев, Лука. Генералъ отъ пехотата Никола Жековъ. София, Стопанско развитие, 1938. с. 143.
- Малеев, Лука. Адолфъ Хитлеръ. София, Българско дело, 1942. с. 80.
- Малеев, Лука. Тъй побеждава Хитлер. София, Б. изд, 1942. с. 152.
- Малеев, Лука. Адолф Хитлер. Легенда и действителност Ппрез погледа на един съвременник. София, Пеликан Алфа, 1993. с. 61.
- Малеев, Лука. Шестте ми срещи с Кайзер Вилхелм II. София, Св. Георги Победоносец / УИ „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 158.
В съавторство
[редактиране | редактиране на кода]- Г. Клинчаров, Лука Малеев. Ромъния и нейната политика спрямо България. (Презъ 1911 – 1912 и 1913 г.). Принос към истината. За катастрофата на България през Септември 1918 година. София, Балканъ / Армийски военно-издателски фонд, 1917 – 1921. с. 562.
- Лука Малеев, Андро Лулчев, Н. Сакаров. Принос към истината за катастрофата на България през Септември 1918 година / Септемврийски дни. 1918 година (Лични спомени) / Демократите. София, Армейски военно-издателски фонд / Печатница Пряпорецъ / ОРКД Освобождение, 1921-1926. с. 510.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Български майори
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български писатели
- Български журналисти
- Български биографи
- Български автобиографи
- Родени в Пловдив
- Починали в София
- Двадесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „За заслуга“
- По произход от Копривщица
- Малееви (Копривщица)