Линейни кораби тип „L20“
| Линейни кораби тип „L20“ Projekt Großlinienschiff L 20 e α | |
| Флаг | .svg){kind=small} Германска империя |
|---|---|
| Клас и тип | Линейни кораби от тип „L-20“ |
| Служба | |
| Заложен | не са залагани |
| Състояние | непостроени |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 45 000 t (нормална) 50 000 t (пълна) |
| Дължина | 179,4 m (по КВЛ) 233 m (максимална) |
| Ширина | 32 m (по КВЛ) |
| Газене | 9,0 m (при пълна водоизместимост) |
| Броня | главен пояс: 80 – 420 mm; горен пояс: 120 – 150 mm; траверси: 140 -300 mm; палуба: 120 mm; барбети: 250 – 350 mm; кули ГК: 250 -350 mm; каземати: 170 mm; бойна рубка: 170 – 350 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 22 парни водотръбни котли Schulz-Thornycroft; 4 гребни винта; 100 000 к.с. (проектна) |
| Скорост | 26 възела (48 km/h) |
| Далечина на плаване | 5000 морски мили при 13 възела ход |
| Екипаж | 1200 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x2 420 mm; 16x1 150 mm; (в каземати) Зенитна артилерия: 8x1 88 mm или 8x1 105 mm |
| Торпедно въоръжение | 3x1 600 mm или 3x1 700 mm ТА |
L-20 (на немски: Projekt Großlinienschiff L 20 e α) са нереализиран проект за серия линейни кораби на Германския императорски военноморски флот от Първата световна война. Корабите от този тип трябва да станат последващо развитие на типа „Байерн“.
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода]Главнокомандващият „Флота на откритото море“, вицеадмирал Райнхард Шеер, след Ютландското сражение дава задание за разработката на нови мощни линкори. Техническото задание предвижда да се въоръжат новите кораби с 420 мм оръдия. Броневия пояс трябва да бъде 350 мм, а скоростта на хода – 32 възела. При това водоизместимостта им трябва да бъде не по-малко от 50 хил. тона. На 21 август 1917 г. са готови проектите за новите линкори „L 20“ и „L 24“. Проектите са сходни имайки водоизместимост 50000 тона и скорост на хода от 23 въз. В процеса на проектирането е решено да няма брониран пояс под водолинията, което дава печалба по скорост, достигаща до 26 възела. Въоръжението за линкорите – 420 мм (16,5 дюймови) оръдия в три двуоръдейни кули. След доработката на проекта броя на кулите нараства до четири. Корабите трябва да имат една тринога фокмачта, както е характерно за немските линкори. Външно корабите трябва много да си приличат с линейните крайцери от типа „Ерзац Йорк“.
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Въоръжението от 8×420 мм оръдия е разположени в 4 двуоръдейни кули. Разположените в бронирани каземати 12×150 мм оръдия представят средния калибър. Зенитните батареи са съставени от 8×88 мм оръдия Flak L/45 или 8×105 мм оръдия Flak L/45. Торпедните апарати (600 или 700 мм) са разположени един в носа и два по бордовете.
Новите 420 мм оръдия имат следните характеристики:
- Ъгъл на възвишение на оръдията от 30 градуса;
- Маса на снаряда 1000 кг;
- Начална скорост на снаряда 800 м/сек;
- Далечина на стрелбата 33000 м.
Брониране
[редактиране | редактиране на кода]Бронирането на линкорите от клас L-20 достига до 350 – 420 мм.
- главен пояс: 80 – 350 мм;
- горен пояс: 120 – 150 мм;
- траверси: 140 – 300 мм;
- кули на ГК: 250 – 350 мм;
- барбети на кулите на ГК: 250 – 350 мм;
- бойна рубка: 170 – 350 мм.
Силова установка
[редактиране | редактиране на кода]4 парни турбини, въртящи 4 вала с 4 гребни винта. Силовата установка на линкорите L-20 се състои от 6 мазутни и 16 въглищни котела Шулц-Торникрофт.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Campbell, N. J. M. German Dreadnoughts and Their Protection // Warship I (4). London, Conway Maritime Press, 1977. с. 12 – 20.
- Dodson, Aidan. The Kaiser's Battlefleet: German Capital Ships 1871 – 1918. Barnsley, Seaforth Publishing, 2016. ISBN 978-1-84832-229-5.
- Forstmeier, Friedrich, Breyer, Siegfried. Deutsche Großkampfschiffe 1915 bis 1918 – Die Entwicklung der Typenfrage im Ersten Weltkrieg. Bonn, Bernard & Graefe, 2002. ISBN 978-3-7637-6230-9.
- Friedman, Norman. Naval Weapons of World War One. Annapolis, Naval Institute Press, 2011. ISBN 978-1-84832-100-7.
- Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. Annapolis, Naval Institute Press, 1985. ISBN 978-0-87021-907-8.
- Grießmer, Axel. Die Linienschiffe der Kaiserlichen Marine. Bonn, Bernard & Graefe Verlag, 1999. ISBN 978-3-7637-5985-9.
- Gröner, Erich. German Warships: 1815 – 1945. Т. Vol. I: Major Surface Vessels. Annapolis, Naval Institute Press, 1990. ISBN 978-0-87021-790-6.
- Herwig, Holger. "Luxury" Fleet: The Imperial German Navy 1888 – 1918. Amherst, Humanity Books, 1998, [1980]. ISBN 978-1-57392-286-9.
- Mulligan, Timothy P. Ship-of-the-Line or Atlantic Raider? Battleship „Bismarck“ between Design Limitations and Naval Strategy // The Journal of Military History 69 (4). October 2005. DOI:10.1353/jmh.2005.0246. с. 1013 – 1044.
- Weir, Gary E. Building the Kaiser's Navy: The Imperial Navy Office and German Industry in the Tirpitz Era, 1890 – 1919. Annapolis, Naval Institute Press, 1992. ISBN 978-1-55750-929-1.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли проекта „L-20““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |