Линейни кораби тип „H44“
Линейни кораби тип „H44“ H-44 Klasse Schlachtschiff | |
Флаг | ![]() |
---|---|
Клас и тип | Линейни кораби от типа „H44“ |
Служба | |
Заложен | планирано за 1944 – 1949 г. (нереализирано) |
Изведен от експлоатация | не са залагани |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 150 000 t |
Дължина | над 400 m (максимална) |
Ширина | 51,5 m |
Газене | 14 m (при пълна водоизместимост) |
Броня | главен пояс: 380 mm; горен пояс: ?; траверси: ?; палуба: 60+140+130 mm; барбети: ?; кули ГК: ?; кули СК: ?; бойна рубка: ?; противоторпедна преграда: 45 mm |
Задвижване | парни турбини и 4 дизелови двигатели MZ65/95; 4 гребни винта; 300 000 к.с. (пълна) |
Скорост | 30 възела (само с дизелите: 22) (56 km/h) |
Далечина на плаване | 20 000 морски мили при 19 възела ход 25 000 мили с допълнителен запас гориво |
Въоръжение | |
Артилерия | 4x2 508 mm; 8x2 150 mm; Зенитна артилерия: 8x2 105 mm; 8x2 37 mm; 10x4 20 mm |
Торпедно въоръжение | 6x 533 mm |
Самолети | 6 хидросамолета Arado Ar 196 |
Линейни кораби тип „H44“ (също H-44) са нереализиран тип германски линеен кораб от времето на Втората световна война. Проектът за свръхлинкора Н-44 е последният и най-мощен в серията Н. Серията проекти: Н-42, Н-43, Н-44 са разработени от комисията по проекти за нови кораби, която се оглавява от адмирал Карл Топ. Министърът по въоръженията на Третия Райх, Алберт Шпеер, създава комисия за разработката на перспективни проекти на кораби. В рамките на тази конструкторска работа са проектирани линейните кораби от серията Н. През 1944 г., с оглед на опита получен по време на Втората световна война, е проектиран Н-44. Линкорът се създава като най-силният и пределно защитен от всички заплахи и мощно въоръжен боен кораб, способен да потопи всеки съществуващ линкор на противника.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]
Корабите от типа „Бисмарк“ служат за прототип на проектите от типа „Н“.
Брониране на линкорите от типа Н-44. Основен брониран пояс – 380 мм, брониране на палубите (сумарно трислойно брониране) – 330 мм (60+140+130 мм.). Противоторпедна преграда – 45 мм. Дебелина на горната стена на горивните цистерни – 30 мм,
![]() |
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Главният калибър на линкорите Н-44 е представен от осем 508-мм оръдия в четири сдвоени куполни установки. В качеството на спомагателен (противоминен калибър) калибър са взети 150-мм оръдия C28 (в осем сдвоени установки), общо 16 бр. Зенитно въоръжение – 16 (8×2) 105-мм/65 оръдия C33, 16 (8×2) 37-мм/83 оръдия C33 и 40 (10×4) 20-мм/66. Авиационното въоръжение се състои от шест хидросамолета Arado 196[1].

Енергетична установка
[редактиране | редактиране на кода]Енергетичната установка на линкорите Н-44 е планирана като смесена: 4 дизела и турбозъбчати агрегати с котли с високо налягане. На външните гребни валове трябва да работят по 4 дизела „MZ65/95“. На вътрешните валове – по 1 ТЗА с възможност за форсиране. Всички проекти, започвайки от Н-41, са с еднаква силова установка.
Представители
[редактиране | редактиране на кода]Комисията за проекти на нови кораби в периода 1942 – 44 г. разработва проектите за линкори Н-42, Н-43, Н-44. Изпълнението на програмата изисква минимум 5 години и огромни, които Германия през 1944 вече няма. Немците считат този проект по-скоро за научна работа за определяне на пределните параметри за линейните кораби. Построяването на такъв линкор през 1944 г. вече не е възможно. Корабите от дадения тип не са залагани за строеж.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gröner_1_1982 62, с. 2.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
- Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "H" battleships ((en))
|
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа H-44“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |