Направо към съдържанието

Лиляна Чаловска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лиляна Чаловска
Лилјана Чаловска
политик
Родена
Починала
20 юли 1997 г. (76 г.)

Лиляна Ахилова Чаловска или Чальовска (на македонска литературна норма: Лилјана Чаловска) е югославска комунистическа активистка. Тя е първа съпруга на Лазар Колишевски.

Чаловска е родена в град Битоля, тогава в Кралството на сърби, хървати и словенци.[1] Следва в Белград, където като активна участничка в комунистическото движение е арестувана.

Членува в СКЮ от 1940 година. След анексирането на Вардарска Македония от България през есента на 1941 година като опасна комунистка тя и сестра ѝ са арестувани и държани в полицейския участък в Битоля. По нареждане на генерал Васил Бойдев те са освободени, като дъщери на илинденец. Става член на новоучреденото българско читалище „Дамян Груев“ в Битоля.[2] Делегат е на второто заседание на АВНОЮ. Тя е един от организаторите на първия конгрес на Народноосвободителния съюз на Македония на 21 декември 1944 година във Фущани и е негов ръководител. Участник е в АСНОМ и е избрана за член на неговия президиум.

Народен пратеник е в Събранието на Македония и в Съюзното събрание. През 1955 година Колишевски се развежда с нея, като със съгласието на властите тя заминава за Франция, а той след разрешение на Александър Ранкович, се жени за 22-годишната студентка – сръбкинята Соня Требиняц.[3]

Член е на Дружество на писателите на Македония и автор на няколко сбирки поезия като: „Бдение за Виетнам“ (1967), „Антидневник“ (1971), „Пребир“ (1972), „Пергел“ (1974), „Повесница“ (1977), „Поморянски песни“ (1981), „Стихови“ (1981).[4]

Дядо ѝ по майчина линия е Спиридон Мирчев отявлен деец на българското училищно и църковно дело в Битоля. Вуйчо ѝ - Кирил Мирчев е един от най-изтъкнатите български учени - езиковед и историк. Другите ѝ вуйчовци - Петър и Боян са също борци за българщината в Македония, дейци на ВМРО. Баща ѝ Ахил Чальовски участва в Илинденско-Преображенското въстание, където губи крака си.[5] Той е член на Битолския Български акционен комитет през 1941 година.[6][7]

 
 
 
Мино Чальовски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аврам Чальовски
(1854 — 1943)
 
 
 
Димитър Чальовски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евстатий Чальовски
(1885 — 1943)
 
Манол Чальовски
(1888 — ?)
 
Ахил Чальовски
(1887 — ?)
 
Невена Мирчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Драга Чаловска
 
Лиляна Чаловска
(1920 — 1997)
 
Цветанка Чаловска
 
Тодор Чаловски
(1945 — 2015)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яне Чаловски
(р. 1973)