Леонид Пасечник
Леонид Пасечник Леонид Иванович Пасечник | |
политик от Луганска област | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Донецки военнополитически колеж |
Политика | |
Партия | Мир за Луганск (2014 – понаст.) Единна Русия (2021 – понаст.) |
Министър на държавната сигурност на Луганската народна република | |
9 октомври 2014 – 28 ноември 2017 | |
3-ти ръководител на Луганската народна република | |
21 ноември 2018 – | |
Военна служба | |
Звание | генерал-майор |
Години | 2014 – 2017 |
Служил на | Украйна Луганска народна република |
Род войски | Служба за безопасност на Украйна |
Войни | Война в Донбас Руско нападение над Украйна |
Отличия | Медал за военна служба на Украйна |
Семейство | |
Баща | Иван Сергеевич Пасечник |
Уебсайт | главалнр.рф |
Леонид Пасечник в Общомедия |
Леонид Иванович Пасечник (на руски: Леони́д Ива́нович Па́сечник, на украински: Леонід Іванович Пасічник) е политик, който е ръководител на Луганската народна република от 2018 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Бащата на Пасечник е работил за Отдела срещу присвояването на социалистическа собственост в продължение на 26 години. През 1975 г. семейството на Пасечник се премества в Магадан в Далечния изток на Русия, където бащата на Пасечник работи в златни мини.
Пасечник завършва Донецкия военнополитически колеж и работи в Службата за сигурност на Украйна в Луганска област като началник на отряд за борба с контрабандните операции и началник на стахановския районен отряд. На 15 август 2006 г. той става известен с прихващането на големи количества контрабанда на ГКПП Изварине (1,94 млн. долара и 7,24 млн. руски рубли), като същевременно отказва подкуп.
През март 2007 г. Пасечник получава от украинския президент Виктор Юшченко медал за военна служба на Украйна, „за проява на почтеност и професионализъм при изпълнение на служебните задължения“.
През 2014 г. той застава на страната на проруските екстремисти, като на 9 октомври 2014 г. става министър на държавната сигурност на самопровъзгласилата се държава Луганска народна република (ЛНР).
На 21 ноември 2017 г. въоръжени мъже в немаркирани униформи заемат позиции в центъра на Луганск в борба за власт между ръководителя на републиката Игор Плотницки и (уволнения от Плотницки) назначения за министър на вътрешните работи Игор Корнет.[1][2] Три дни по-късно, уебсайтът на сепаратистите посочва, че Плотницки е подал оставка „по здравословни причини“. Руските медии съобщават, че Плотницки е избягал от непризнатата република на 23 ноември 2017 г. в Русия.[3] На 25 ноември 38-членният Народен съвет на ЛНР одобрява единодушно оставката на Плотницки.[4] Пасечник декларира, че се придържа към споразуменията от Минск, заявявайки, че „републиката ще изпълнява последователно задълженията, поети съгласно тези споразумения“.[5] На 30 март 2018 г. Пасечник заявява: „Нашият [ЛНР] опит може да помогне на всички региони на Украйна в крайна сметка да получат свобода и независимост и тогава можем заедно да обявим нова Украйна, в която представители на различни националности и култури ще живеят свободно“.[6]
На 6 декември 2021 г. Пасечник става член на руската управляваща партия „Единна Русия“. Председателят на „Единна Русия“ Дмитрий Медведев лично му връчва партийния билет по време на годишния конгрес на партията в Москва.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Kremlin 'Following' Situation in Ukraine's Russia-Backed Separatist-Controlled Luhansk
- ↑ Luhansk coup attempt continues as rival militia occupies separatist region // 22 November 2017.
- ↑ Захар Прилепин встретил главу ЛНР в самолете в Москву
- ↑ Народный совет ЛНР единогласно проголосовал за отставку Плотницкого // Посетен на 2017-11-25.
- ↑ Lugansk People’s Republic head resigns, TASS (24 November 2017)
- ↑ ЛНР have declared readiness to share experience with other areas of Ukraine // Посетен на 2018-03-31.
- ↑ Ukraine conflict: Putin invites separatist leaders into his party. The Times (6 December 2021)
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Leonid Pasechnik в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |