Направо към съдържанието

Денис Пушилин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Денис Пушилин
Дени́с Влади́мирович Пуши́лин
политик от Донецка област
Пушилин по време на подписването независимостта на ДНР през 2022 г.
Пушилин по време на подписването независимостта на ДНР през 2022 г.
Роден
9 май 1981 г. (43 г.)
Учил вДонбаска национална академия по строителство и архитектура
Политика
ПартияДонецка република (2014 –)
Единна Русия (2021 –)
Председател на Народния съвет на ДНР
11 септември 2015 – 14 септември 2018
Министър-председател на ДНР
7 септември 2018 – 18 октомври 2018
2-ри глава на ДНР
20 ноември 2018 –
Военна служба
Години1999 – 2000
Служил на Украйна
Род войски Въоръжени сили на Украйна
Войсково поделениеБатальон със специално назначение, Киев
ВойниВойна в Донбас
Семейство
Деца2
Подпис
Уебсайтdenis-pushilin.ru
Денис Пушилин в Общомедия

Денис Владимирович Пушилин (на руски: Дени́с Влади́мирович Пуши́лин, на украински: Денис Володимирович Пушилін) е политик от Донецка област, който е ръководител на Донецката народна република от 2018 г.

Преди това е председател на Народния съвет и временно изпълняващ длъжността държавен глава след убийството на Александър Захарченко по време на конфликта в региона на Източна Украйна.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Пушилин е родом от миньорския град Макеевка, син на работници от Макеевския металургичен завод Владимир Пушилин и Валентина Хасанова. Завършил е руското държавно училище към градския съвет на Макеевка, Макеевския лицей.

Пушилин служи в Националната гвардия на Украйна между 1999 – 2000 г. като военнослужещ от батальон със специално назначение в Крим. През 2000-те учи в Донбаската национална академия по строителство и архитектура, факултет „Икономика на предприятието“. В периода 2002 – 2006 г. работи в сладкарница „Solodke zhyttia“ (Сладък живот).

От 2011 до 2013 г. Пушилин се включва като доброволец за неотдавнашен наследник на руската компания от схемата на Понци МММ, която през 90-те струва на клиентите си милиони долари, преди да бъде закрита през 1994 г. и възродена през 2011 г.[2][3] Пушилин никога не отрича участието си в компанията.[4]

На 19 май 2014 г. Пушилин става председател на Върховния съвет на Донецката народна република, а според проекта на Конституция, приет на 15 май, държавен глава на новата република.[5][6] Той заявява, че не предвижда Донецката народна република да стане независима държава, вместо това предпочита да се присъедини към обновената Руска империя.[7] Докато е в Москва през юни 2014 г., Пушилин обявява, че предприятията от ДНР, които се занимават с укриване на данъци, ще бъдат национализирани.[8]

Пушилин оцелява в два опита за убийство досега, като и двата се извършват в рамките на една седмица - на 7[9] и 12 юни 2014 г.[10] Пушилин е в Москва на тези дати, което е широко разпространено по това време.[11]

Пушилин подава оставка от поста си на председател на Донецката народна република през юли 2014 г.[12] От 14 ноември 2014 г. до 4 септември 2015 г. е заместник-председател на Съвета на Донецката народна република, след което замества Андрей Пургин и отново става председател на Съвета.[13] Лидерът на ДНР Александър Захарченко е взривен в ресторант в Донецк. След временно ръководство от Дмитрий Трапезников, Пушилин е назначен за изпълняващ длъжността ръководител на ДНР на 7 септември 2018 г.; той заема тази длъжност до изборите на 11 ноември 2018 г.

На 21 септември 2018 г. подава документи за регистрация на изборите през ноември.[14] Печели с 60,85% от гласовете.[15][16] На 6 декември 2021 г. Пушилин става член на руската управляваща партия Единна Русия. Председателят на Единна Русия Дмитрий Медведев лично му връчва партийния билет по време на годишния конгрес на партията в Москва.[17]

На 21 февруари 2022 г. Пушилин подписва споразумение за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между Донецката народна република и Руската федерация. На тази церемония са подписани също споразумение между Луганска народна република и Русия и изпълнителни заповеди на президента Путин за официално признаване на независимостта на ДНР и ЛНР.[18] В края на февруари Пушилин мобилизира войски в помощ на руските сили в Украйна.[19]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Pro-Russian rebel leader killed in eastern Ukraine blast // The Washington Post, 31 August 2018.
  2. ↑ Financial Times, Donetsk governor battles to restore order, by John Reed, 26/27 April 2014, p5.
  3. ↑ Ukrayinska Pravda, Глава уряду самопроголошеної Донецької народної республіки: "Зараз мені ніколи займатися МММ" [The head of government of the self-proclaimed People's Republic of Donetsk: "Now I have no time to engage with MMM"], by Екатерина Сергацкова [Ekaterina Sergatskova], 15 April 2014.
  4. ↑ Почему Пушилин покинул ряды сепаратистов на Украине?. BBC. 22 July 2014
  5. ↑ ДОНЕЦКАЯ НАРОДНАЯ РЕСПУБЛИКА КОНСТИТУЦИЯ // Архивиран от оригинала на 2022-02-25. Посетен на 2022-03-23.
  6. ↑ ДОНЕЦКАЯ НАРОДНАЯ РЕСПУБЛИКА // Архивиран от оригинала на 2022-02-22. Посетен на 3 March 2022.
  7. ↑ "We want to join a Russian Empire:" Discussion with the Leader of the Donetsk People's Republic // Center on Global Interests. Архивиран от оригинала на 2014-08-12. Посетен на 15 November 2014.
  8. ↑ Pushilin: Donetsk enterprises refusing to pay taxes to budget of Donetsk People's Republic will be nationalized // Kyiv Post, 14 June 2014. Посетен на 11 September 2015.
  9. ↑ В Донецке совершено покушение на председателя "Верховного совета ДНР" Пушилина, его помощник убит // RBK Ukraine, 7 June 2014.
  10. ↑ Donetsk. Car Bomb For Head DPR Pushilin. 12 June 2014 // Посетен на 3 March 2022.
  11. ↑ Dmitry Tymchuk. Dmitry Tymchuk's military blog: No end to Kremlin cynicism // Kyiv Post, 14 June 2014. Посетен на 11 September 2015.
  12. ↑ Денис Пушилин ушел в отставку // 18 July 2014. Посетен на 18 July 2014.
  13. ↑ Пушилин возглавил парламент ДНР // 4 September 2015. Посетен на 11 September 2015.
  14. ↑ Денис Пушилин стал первым кандидатом на должность главы ДНР — Россия 24 // Архивиран от оригинала на 2022-02-22. Посетен на 2018-09-21.
  15. ↑ Парламент ДНР сменил исполняющего обязанности главы республики // Meduza. Посетен на 7 September 2018.
  16. ↑ Donbass elections helped avert chaos after DPR leader's murder, says Russian diplomat // TASS, 15 November 2018. Посетен на 17 November 2018.
  17. ↑ Ukraine conflict: Putin invites separatist leaders into his party. The Times (6 December 2021)
  18. ↑ Signing of documents recognising Donetsk and Lugansk People's Republics // 21 February 2022. Архивиран от оригинала на 22 February 2022. Посетен на 3 March 2022.
  19. ↑ Donetsk People's Republic suspends mobilization - DPR head Pushilin // 28 February 2022. Архивиран от оригинала на 28 February 2022. Посетен на 3 March 2022.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Denis Pushilin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“          Портал „Съветски съюз“         Портал „Съветски съюз“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Денис_Пушилин&oldid=12283099“.