Леонид Кравчук
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Леонид Кравчук Леонід Кравчук | |
.JPG) | |
| 1-ви президент на Украйна | |
| Мандат | 5 декември 1991 – 19 юли 1994 |
|---|---|
| Министър-председател | |
| 1991 – 1992 | Витолд Фокин |
| 1992 | В. Симоненко (и.д.) |
| 1992 – 1993 | Леонид Кучма |
| 1993 – 1994 | Ефим Звягилски (и.д.) |
| 1994 | Виталий Масол |
| Предшественик | длъжността е учредена |
| Наследник | Леонид Кучма |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Байково гробище, Киев |
| Гражданство | украинец |
| Съпруга | Антонина Кравчук |
| Деца | 1 |
| Полит. партия | независим (1991 – 1994, докато е президент); КПСС (1958 – 1991); Социалдемократическа партия на Украйна (о) (1994 – 2009) |
| Образование | Киевски университет (1958) Академия за обществени науки при КПСС (1970) |
| Професия | политик |
| Подпис |  |
| Уебсайт | leonid-kravchuk.com.ua |
| Леонид Кравчук в Общомедия | |
Леонѝд Мака̀рович Кравчу̀к (на украински: Леоні́д Мака́рович Кравчу́к; 10 януари 1934 – 10 май 2022 г.) е бивш украински политик и първи президент на Украйна (5.12.1991 – 19.7.1994) след разпадането на СССР. Бил е председател на Върховната рада и депутат от групата на Социалдемократическата партия на Украйна (обединена).
След политическа криза между президента и министър-председателя, Кравчук подава оставка като президент, но се кандидатира за втори мандат през 1994 г. Победен е от бившия министър-председател Леонид Кучма, който от своя страна изкарва два мандата. След края на президентството си Кравчук е народен представител и лидер (от 2002 до 2006) на парламентарната група на Социалдемократическата партия на Украйна (обединена). Не се занимава с политика.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1934 г. в село Велики Житин в селско семейство. Тогава този район е част от Полша, а след Втората световна война е присъединен към Украинската ССР. Става член на Комунистическата партия на Съветския съюз през 1958 г., работи в Агитпроп (агитация и пропаганда) – орган, съществувал към комитетите на КПСС. Става член на Политбюро на Комунистическата партия на Украйна през 1989 г., а на 23 юли 1990 г. е избран за председател на Върховната Рада, което го прави най-влиятелният украински политик.
След неуспешния августовски преврат в Москва през 1991 г. Кравчук напуска КПСС и обявява Украйна за независима от Съветския съюз. Избран е за първия президент на независима Украйна на президентските избори през декември 1991 г.
Той укрепва политическата си кариера, избягвайки конфликти и се отличава с хитрост и дипломатичност. По време на мандата си Кравчук обръща Украйна към Запада и е един от малкото лидери в света, които избавят страната си от ядрени оръжия. Не успява да се справи с корупцията, която е причината за лошо проведената приватизация на държавната собственост. Инфлацията в страната между 1992 и 1994 г. достига хиляди проценти.
Най-големият провал по време на управлението на Кравчук е разпадането на Черноморското параходно дружество в Одеса – най-големият търговски флот в света дотогава. Фирмата е тайно продадена на безценица на чужди фирми. Стотици моряци не получават заплатите си и остават да живеят на кораби по света още няколко години. Синът на Кравчук е обвинен в участие в присвояване около продажбата на компанията.
Шокирани от колапса на икономиката и нарастващото напрежение с Русия, украинските избиратели избират Леонид Кучма на президентските избори през 1994 г., който обещава да се справи с корупцията, да възстанови икономиката и да увеличи сътрудничеството с Русия.
Умира на 10 май 2022 г. в Мюнхен. Кравчук е последният жив държавен глава, подписал Беловежкото споразумение, което официално разпуска СССР.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
| Микола Плавюк | → | президент на Украйна (1991 – 1994) | → | Леонид Кучма |
|
