Легенди за Крали Марко
Легендите за Крали Марко са народни поверия за борбата на този героичен персонаж с анадолските турци.
Първата легенда е за сабята на Крали Марко, която е с изключителни качества: „остра сабя, сама що се дипли, що се дипли дванадесе пъти“. Това оръжие е сравнявано със също така легендарните Ескалибур и Дюрандал, мечовете на крал Артур и на Роланд. За разлика от тези мечове сабята ма Марко няма име, но нейните качества са описани и свързани с технологичната школа, откъдето се предполага че произхожда. Сабята е „дамаскиня“, защото е изработена от стоманата на град Дамаск, изработвана по взаимствана от Северна Индия. По качества до нея се доближават оръжията, изработени в Толедо в Испания.[1] Сабята на Кралевити Марко е определена и като „дипленица“ заради стократното прегъване и ново последващо изковаване. За тях се твърди, че са могли да се огъват почти под прав ъгъл, без да се счупят.[2]
Втората легенда изобразява любимият кон на войводата Шарколия, подкован със сребърни подкови и златни клинци.[3]
Легендата за Крали Марко и пещерата „Камъка“ говори за битка с поробителя, когато българите са пред поражение. В този момент се възправя Крали Марко, а очите му били се налели със сълзи, после засвяткали в искри. Уловил героят планината, откъртил огромна скала и с нея избил до крак агаряните.[4]
Марко като символ на българската храброст
[редактиране | редактиране на кода]Великанската си сила юнака получил в противоборството си с една самодива, която посетне станала негова посестима. От нея той бозал чудодейно мляко и то го дарява с неземна сила. Тази сила му била отнета, защото решил да се пребори и със самия Господ. Той му се явил като немощен старец с една малка торбичка и предложил на Марко да я вдигне. Няколко пъти се мъчил той защото не знаел, че торбата тежи колкото Земята. За това бога му отнел силата и го орисал от тук насетне да побеждава само с хитрост.[5]
Чудодейната сила на Вила Самовила е награда на Марко, защото той когато бил малък видял малко детенце в люлка, лежащо под палещото слънце. Момчето гребнало малко водица в шепата си и напоило детето, а то престанало да плаче. После откършило вейки от един храст, растящ на близо и направило сянка над бебешката люлка. За да пази детето от диви зверове, момчето легнало под люлката. Майката Самовила се явила на мястото и решила да убие момчето. Дъщеричката, Гюргя прочела мислите на майка си и се застъпила за момъка, като изтъкнала всички добрини, които той и бил сторил. Казала и още че иска да е негова посестрима. За да угоди на дъщерята Вила Самовила накарала Марко да суче от лявата и гърда. Посочила един бял камък, но Марко едвам го повдигнал от земята. Накарала самодивата да пие и от дясната и гърда и след това той го захвърлил на три часа път място. От тогава Гюргя е посестрима на момчео и то винаги може да я вика на помощ ако закъса някъде.[6]
Епос за Крали Марко
[редактиране | редактиране на кода]Песен за Крали Марко и три синжира роби
[редактиране | редактиране на кода]- Михайлово, Врачанско. Записана от Симеона Ашламашка.[7]
Крали Марко и хала троеглава
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Крали Марко. Български юнашки епос в тридесет и три песни. София, Народна младеж, 1982. с. 233.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Толедска стомана // noj.bg. Посетен на 2 декември 2024.
- ↑ За Крали-Марковата сабя дамаскиня, „сама що се дипли“ // ibl.bas.bg. Посетен на 2 декември 2024.
- ↑ Каралийчев, Ангел. Крали Марко спасява три синджира роби // chitanka.info. Посетен на 2 декември 2024.
- ↑ Легенда за Крали Марко и пещерата „Камъка“ // kartanavremeto-vratsa.org. Посетен на 2 декември 2024.
- ↑ Крали Марко – сакрален символ на българската храброст // uchiteli.bg. Посетен на 2 декември 2024.
- ↑ Как Крали Марко добива силата си // prikazki.com. Посетен на 2 декември 2024.
- ↑ Михайлово // kartanavremeto-vratsa.org. Посетен на 2 декември 2024.
- ↑ Крали Марко и хала троеглава // liternet.bg. Посетен на 2 декември 2024.