Симеона Ашламашка
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: неутрализиране на патетичния стил. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Симеона Ашламашка | |
| българска народна певица | |
| Родена |
1904 г.
|
|---|---|
| Починала | 1983 г.
|
Симеона Ашламашка е българска народна певица, събирала и съхранила автентични народни песни от героичния български епос.
Родена е в сиромашко, отрудено семейство, с многобройна челяд. Хората били така закъсали, че „понякога в хамбара не можело да се насмете жито и за една питка“. Поради бедност и на училище не била ходила, защото една година стигала само да надзърне към светлината на просвещението. Местният даскал много молил баща ѝ да не я спира от училище, но много били децата в семейството и Монка, както я наричали през целия ѝ живот, трябвало да работи.[1]
На училище повече не ходила, но изучила пеенето на народните песни от майка си, която била толкова добра певица, че когато запеела, хората около нея забравяли и глада и несгодите. Научила се да реди думите в песен и понеже всеки празник не минава без свирня, двете пели по седенки, на сватби и на кръщавки.[1]
Песни събирала за Крали Марко и три синжира роби,[2] за Врачан Димитър, който „заградил кула шарена с осемдесе сърчи пенджоре“. Пеела и неизвестни дотогава песни за Христо Ботев и неговите четници, „белите комита на Ботьов войвода“.[1][3]
За времето от баба Монка са запазени няколко сборника с песни, но няма записи за поколенията. Покрай провеждането на XII национален събор на българското народно творчество (2020) е споменато, че нейните песни са съхранени от доц. д-р Йорданка Манкова.[4]