Направо към съдържанието

Лана Дел Рей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лана Дел Рей
Elizabeth Woolridge Grant
американска певица
2024 г.
Родена
21 юни 1985 г. (39 г.)
Учила въвФордъмски университет
Музикална кариера
ПсевдонимLana Del Rey
Стилбарок поп, трип-хоп, инди рок, психеделичен рок, рок, ритъм и блус
Инструментикитара, вокал
Гласмецосопран
Активностот 2005 г.
Лейбъл„Интерскоуп Рекърдс“, Polydor Records
Подпис
Уебсайтlanadelrey.com
Лана Дел Рей в Общомедия

Елизабет Улридж Грант (на английски: Elizabeth Woolridge Grant, родена на 21 юни 1985), известна със сценичното си име Лана Дел Рей (на английски: Lana Del Rey), е американска певица и текстописка.

Музиката на Лана Дел Рей е известна с препратки към най-различни аспекти от възхода на американската поп култура през 50-те и 60-те години на 20 век.

Родена и отраснала в Ню Йорк, Дел Рей започва кариерата си през 2005 г. и за първи път получава световно внимание през 2011 г., когато музикалното ѝ видео за сингъла Video games стана интернет сензация. Лана Дел Рей получава и по нататъшно внимание след като Born To Die е на второ място в Съединените американски щати и е петият най-продаван албум през 2012 г.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Грант е родена на 21 юни 1985 г. в Ню Йорк, САЩ.

Кариерата на Дел Рей започва на 18-годишна възраст като клубна певица в Ню Йорк. Първият си договор със звукозаписната компания 5 Points Records подписва, когато е на 20 години. Те издават първия ѝ албум Lana Del Rey a.k.a. Lizzy Grant през януари 2010 г. През април същата година Дел Рей прекратява договора с 5 Points Records.

2011 – 2013

[редактиране | редактиране на кода]
Planeta Terra 2013
Irvin Plaza 2012

През юни 2011 г. издава дебюта на хита Video Games, а през август сама създава видеото към него, и го публикува в YouTube, като го заснема, режисира и продуцира сама.

След като качва няколко от песните си в канала си в YouTube, Дел Рей е открита и от Stranger Records и подписва договор с тях, за да пусне официално дебютния си сингъл Video Games. Тя казва: „Аз качих тази песен онлайн преди няколко месеца, защото беше любимата ми. Да бъда честна, че тя нямаше да бъде сингъл, но хората са се повлияли от нея.“ Песента ѝ носи Q награда за Next Big Thing през октомври 2011 г.[1] и Ivor Novello за „Най-добра съвременна песен“ през 2012 г. Същия месец октомври 2011 тя подписва съвместна сделка с Interscope Records и „Polydor“, за да работи върху втория си студиен албум Born to Die.

През януари 2012 г. излиза вторият ѝ хит, Born to Die, който с времето набира още по-голяма популярност от предходния ѝ сингъл. Албумът влиза в европейски класации, като някои парчета стават хитове.

В очакване на албума певицата изнася няколко участия, като например промоционални концерти в балната зала Bowery и в Chateau Marmont, и участия в телевизионни предавания като De Wereld Draait Door, а по-късно с Jools Holland.[2] Лана също представя две песни от албума на Saturday Night Live на 14 януари 2012 г. и получили отрицателен отговор от критиците и на широката аудитория. „Born to Die“ е пуснат официално на 31 януари 2012 г. в световен мащаб, и достига до номер едно в 11 страни.[3] Същата седмица певицата казва, че е купила обратно правата си от албума от 2010 и има планове да го преиздаде през лятото на 2012 г. с помощта на Interscope Records и Polydor[4] „Born to Die“ е продаден в над 3,4 милиона копия през 2012 г., което го превръща в петия най-продаван албум за 2012 г.[5] В интервю за RTVE на 15 юни 2012 г. американката обявява, че работи по нов албум, а в интервю за Tim Blackwell за Нова FM в Мелбърн, Австралия, Дел Рей добавя, че предстоящият ѝ проект няма да бъде нов албум, а по-скоро EP.[6] В средата на септември е официалното обявяване на Paradise на пилотния сингъл „Ride“. На 19 септември 2012 г. е издаден музикалният видеоклип за „Blue Velvet“ от H & M,[7] и ден по-късно, на 20 септември, „Blue Velvet“ е достъпен за покупка като промоционален сингъл. „Ride“ става достъпен за покупка на 25 септември 2012,[8] а премиерата на видеото към „Ride“ е в театър Aero в Санта Моника, Калифорния, на 10 октомври 2012 г.[9] Paradise Edition на „Born to Die“, е освободен на 12 ноември. С пускането на третия си EP, Paradise Лана дебютира под номер 10 в Billboard 200 с 67 000 продадени копия през първата седмица.[10] В MTV Music Awards в Европа през 2012 г. певицата получава номинации в категориите най-добрата алтернатива, Best Push и Best New акт.

Кьолн, 2011

На 2013 BRIT Awards печели наградата за международен соло изпълнител, което прави втората ѝ BRIT Award към днешна дата.[11] Победата ѝ изненадва критиците, които очакват Taylor Swift да спечели наградата. Лана Дел Рей изнася концерт на Planeta Terra Festival през 2013 г.

Третият албум EP, Paradise, излиза като част от колекция и луксозно deluxe издание, включващо Born to Die и Born To Die The Paradise Edition. Творчеството на Дел Рей включва два пълни студио албума, три EP албума (по-кратки, но разширени сингли), шест сингъла и осем клипа. Като творец тя печели Q Award за Best New Thing, GQ Award за Woman of the Year, BRIT Award за International Breakthrough Act и MTV Europe Music Award за Best Alternative Act.

Преди да започне да пее за продуцентски компании, Лана сама подсигурява продуцирането на своето творчество. Сред личностите, които оказват влияние върху музикалния вкус на Елизабет, са Елвис Пресли, Джанис Джоплин, Еминем и Бритни Спиърс. През 2012 г. Дел Рей е лице на модната марка и линия H&M и марката автомобили „Ягуар“ Сингълът „Young & Beautiful“ участва като саундтрак във филма „Великият Гетсби“, който е римейк на оригиналната филмова лента.

През 2005 г. Дел Рей губи възможността за подписване на договор с Hollywood Records в съревнование с Лейди Гага. Глобалната звукозаписна корпорация предпочита Лейди Гага, защото клони повече към поп и денс звученето. През лятото на 2013 г. излизат слухове, че Interscope Records развалят договора си с певицата още преди излизането на пълнометражния ѝ филм Tropico, чиято пред-премиерна дата е 4 декември 2013 г.

„Dark Paradise“ е издадена като сингъл в Германия, Австрия и Швейцария[12] на 1 март 2013 г. Лана печели наградите Хуманитарна помощ за Best интернационален дебютант и Best International Pop / Rock Artist на март 21, 2013 г., а музикален видеоклип за кавъра на песента на Леонард Коен „Chelsea Hotel # 2“ е издаден на 27 март 2013 г.[13] Заедно с режисьора на филма, съавтор и съпродуцент Baz Luhrmann, Дел Рей написва песента „Young and Beautiful“ за саундтрак към филма Великият Гетсби, 2013 г.[14] На 2 юли 2013 г. ремиксът на Седрик Жерве на песента на Лана-Summertime Sadness" достига номер 6 на Billboard Hot 100 и става първият ѝ американски топ десет хит.[15] Ремиксът печели награда Грами за най-добър Remixed Recording, некласически през 2013 г.[16] Наред с Paradise, Дел Рей обявява плановете си да пусне кратък филм, озаглавен Tropico.[17] Tropico е заснет в края на юни 2013 г. и режисиран от Anthony Mandler.[18] На 22 ноември 2013 г. официалният трейлър на Tropico е освободен, като в края на трейлъра е обявено, че филмът ще бъде качен на официалния ѝ акаунт в YouTube на 5 декември 2013 г. Премиерата на късометражния филм се състои на 4 декември в Cinerama Dome в Холивуд, Калифорния.

На 5 декември 2013 г. Дел Рей обявява заглавието на втори си албум – Ultraviolence преди първата премиерна екранизация на Tropico. Както Лана сама казва: „Моята муза е капризна, с приветливостта си ме кара да изпитвам известни симпатии към нейната непостоянност“.[19]

Критиците обвиняват Лана Дел Рей като единствената певица, пренаписала историята си. Макар че Лана е дъщеря на богат благородник, тя едва свързвала двата края, преди да подпише първия си договор. Налагало ѝ се да работи като клубна певица в Ню Йорк. Относно първия ѝ албум Lizzy Grant a.k.a. Lana Del Rey критиците смятат, че бива записан в собствено звукозаписно студио на въпросния ѝ богат баща-благородник, който се е опитвал да я промотира и изстреля на върха, но безуспешно. Лана отрича тези слухове категорично.

2014

[редактиране | редактиране на кода]
Coachella 2014

На 23 януари 2014 г. е обявено, че Лана ще направи кавър на песента „Once Upon A Dream“ (от филма Спящата красавица) за филмът на Дисни – „Господарката на Злото 2014“. Сингълът е издаден на 26 януари.[20] На 20 февруари американската певица публикува снимка на себе си и Dan Auerbach в Twitter с надпис „Аз и Dan Auerbach сме развълнувани да ви представим Ultraviolence“. Първият сингъл от Ultraviolence, „West Coast“ е издаден на 14 април,[21] „Shades of Cool“, вторият сингъл е издаден на 26 май,[22] третият сингъл и заглавната песен, „Ultraviolence“-на 4 юни,[23] четвъртият сингъл „Brooklyn Baby“ – на 8 юни.[24] Ultraviolence е освободен на 13 юни 2014 г. и дебютира под номер едно в дванадесет държави, включително Съединените щати и Обединеното кралство. Продадени са 880 000 копия през първата седмица в света.[25] Двете нови песни на Елизабет, „Big Eyes“ и „I Can Fly“, са включени във филма на Тим Бъртън „Големи очи“ (2014). На 1 декември тя обявява, че ще има турне през лятото на 2015 г. Осем от концертите включва Къртни Лав,[26] а през същия месец в интервю с Galore Magazine Дел Рей разкрива, че е започнала работа по нов албум.[27] Honeymoon е заглавието на предстоящия четвърти студиен албум на Дел Рей, който е на пазара през 2015 г., и реализиран от UMG Recordings. През декември 2014 г. певицата заявява пред списание Grazia, че иска да се върне към оркестралното звучене с леки нотки на гръндж. По-рано същия месец Лана също споменава пред списание Galore, че вече е започнала работа по албума.

2015 – Honeymoon

[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2014 г. Дел Рей казва: „Имам тази идея за запис, наречен Music To Watch Boys To,[28] така че аз просто мисля за това, което би означавало“. Лана Дел Рей по-късно потвърждава в интервю с Billboard, че новият ѝ албум ще носи името Honeymoon. На 15 януари 2015 г. Грант получава номинация от BRIT Award за международен соло артист-жена, втората ѝ номинация в категорията.

На 14 юли 2015 г. Лана пуска първата песен, носеща името на албума[29][30] Тя разкрива, че албумът ще съдържа четиринадесет песни. На 4 август 2015 г. Дел Рей обявява името на първия сингъл High By The Beach, който е представен на 10 август 2015 г. На 4 август 2015 г. The Weeknd също разкрива, че песните за предстоящия си втори студиен албум Beauty Behind Madness, който включва дует с Лана, носещ името „Prisoner“.[31] На 21 август 2015 г. Del Rey пуска „Terrence Loves You“ като промоционален сингъл.[32][33] Заглавната песен е пусната като промоционален сингъл на 7 септември 2015 г.[34] Официалното излизане на Honeymoon е на 18 септември 2015 г. Музикалните критици дават положителна оценка за музиката и изтънчеността и вокалното изпълнение на Дел Рей.

През октомври 2015 г. Лана обявява, че е започнала работа по следващия си студиен албум.[35] Твърди се, че един от продуцентите на албума е Джъстин Паркър.[36][37] През ноември 2015 г. Лана, също продуцент на филма „Hi, How Are You Daniel Johnston“, изпълнява песента „Some Things Last A Long Time“, от албума му от 1990 г.[38] През декември 2015 г. Дел Рей печели награда на Билборд – Trailblazer и награда на MTV – Best Alternative.

Музикален стил

[редактиране | редактиране на кода]
Isle Of Wight Festival 2012

Тя е описана като „Гангстерската Нанси Синатра“ и „Лолита“.[39] Музиката ѝ е известна със своето кинематично звучене и препратки към различни аспекти на поп-културата, по-специално, от 1950-те и 60-те години.[40] Дел Рей описва музикалния си стил като „Hollywood sadcore“.[41] Нейният стил на пеене е оприличен на рап. В „National Anthem“, „Off To The Races“[42] и „Diet Mountain Dew“, Лана използва тази алтернативна техника за рапиране.[43]

Глас и тембър

[редактиране | редактиране на кода]

Американската певица притежава гласов диапазон експанзивен контраалт, който е описан като завладяващ и много емоционален. Съвременните музикални критици наричат гласа ѝ „опушен“, „дрезгав“, и напомнящ на Мерилин Монро. Лизи Грант твърди, че „хората не ме приемат много сериозно, така че аз понижих гласа си, вярвайки, че това ще ми помогне да се откроя. Сега аз пея доста ниско за една жена, така или иначе.“[44]

Влияния

[редактиране | редактиране на кода]
Jaguar 2012

Сред нейните музикални влияния, певицата цитира няколко съвременни артисти като Елвис Пресли, Антъни и Джонсън, Франк Синатра, Eminem и Ейми Уайнхаус.[45] „Наистина точно като господари на всеки жанр“, каза тя пред BBC.[46] Нейните любими артисти са Боб Дилън, Франк Синатра, Jeff Buckley и Leonard Cohen.[47] Любимите ѝ филми са Кръстникът, The Godfather част II, и Американски Прелести които са вдъхновили музикалния ѝ стил. Вдъхновена от поезията, нюйоркчанката цитира Уолт Уитман и Алън Гинсбърг като средство за писането на песни. По-конкретно, тя се радва на „Leaves of Grass“ от Уитман и на поемата „Howl“ от Гинсбърг. Песента ѝ, „Body Electric“ от третото ѝ EP, Paradise, загатва за Уитман в лириката, „Уитман е моят татко“. Преди да стане певица, Елизабет е искала да бъде поетеса.[48] Като дете, баща ѝ пише песни, а майка ѝ се интересува от пеене.[49]

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Награди и номинации Лана Дел Рей
BRIT Awards 2013

Работата на Лана Дел Рей ѝ е спечелила многобройни номинации и награди. Тя е носителка на наградата на Q за Best New Thing, наградата GQ за „Жена на годината“, две Award BRIT за International Breakthrough Act и International Pop Female Solo Artist, и на ЕМА за Best Alternative Act. През 2013 г. тя получава първата си номинации за Грами в 56-ите награди Грами. Тези номинации включват Best Pop Vocal Album за Paradise и най-добра песен, написана за Visual Media за „Young and Beautiful“.[50]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Дискография на Лана Дел Рей

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

EP албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Сингли

[редактиране | редактиране на кода]
  • Video Games (2011)
  • Born to Die (2011)
  • Blue Jeans (2012)
  • Summertime Sadness (2012)
  • National Anthem (2012)
  • Ride (2012)
  • Young and Beautiful (2013)
  • Once Upon a Dream (2014)
  • West Coast (2014)
  • Shades of Cool (2014)
  • Ultraviolence (2014)
  • Brooklyn Baby (2014)
  • High By the Beach (2015)
  • Music To Watch Boys To (2015)
  • Love (2017)
  • Lust For Life (2017)
  • Summer Bummer (2017)
  • Groupie Love (2017)
  • Mariners Apartment Complex (2019)
  • Venice Bitch (2019)
  • Hope Is a Dangerous Thing for a Woman like Me to Have – but I Have It (2019)
  • Doin' Time (2019)
  • The Greatest (2019)
  • Don't Call Me Angel (2019)
  • Let Me Love You Like A Woman (2020)
  • Chemtrails over the Country Club (2021)
  • White Dress (2021)
  • Tulsa Jesus Freak (2021)
  • Blue Banisters (2021)
  • Arcadia (2021)
  • Watercolor Eyes (2022)
  • Did You Know That There's a Tunnel Under Ocean Blvd (2023)
  • A&W (2023)
  • The Grants (2023)

Видеоклипове

[редактиране | редактиране на кода]
Видеоклип Премиера Албум
Video Games 2011 Born to Die
Blue Jeans 2011 Born to Die
Born to Die 2011 Born to Die
Carmen 2012 Born to Die
National Anthem 2012 Born to Die
Summertime Sadness 2012 Born to Die
Blue Velvet 2012 Paradise
Ride 2012 Paradise
Burning Desire 2013 Paradise
Chelsea Hotel No. 2 2013 -
Young and Beautiful 2013 The Great Cats By
Tropico 2013 Tropico
West Coast 2014 Ultraviolence
Shades of Cool 2014 Ultraviolence
Ultraviolence 2014 Ultraviolence
High By the Beach 2015 Honeymoon
Music to Watch Boys To 2015 Honeymoon
Freak 2016 Honeymoon
Love 2017 Lust for life
Lust for Life 2017 Lust for Life
White Mustang 2017 Lust for Life
Mariners Apartment Complex 2018 NFR
Venice Bitch 2018 NFR
Fuck it I Love You/ The Greatest 2019 NFR
Doin' Time 2019 NFR
Norman Fucking Rockwell 2019 NFR
Chemtrails Over The Country Club 2021 Chemtrails Over The Country Club
White dress 2021 Chemtrails Over The Country Club

Турнета

[редактиране | редактиране на кода]
  • Paradise Tour (2013)
  • Ultraviolence Tour (2014)
  • The Endless Summer Tour (2015)

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]
Година Филм Роля
2010 Poolside Лиза
2012 Lana Del Rey Себе си
2013 Tropico Ева / Мария Магдалена

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Larsen, Luke. Lana Del Rey Wins Q Award, Says Album Due Out January. Paste Архив на оригинала от 2012-01-28 в Wayback Machine..
  2. ↑ pitchfork.com
  3. ↑ www.musicweek.com
  4. ↑ www.bbc.co.uk.
  5. ↑ www.ifpi.org // Архивиран от оригинала на 2013-09-27. Посетен на 2014-12-29.
  6. ↑ „Lana del Rey, eléctrica y Amon Tobin calentando motores para su espectacular show en Sónar“ (in Spanish). RTVE. 15 юни 2012. Посетен на 19 юни 2012.
  7. ↑ www.digitalspy.com
  8. ↑ www.vincent-ko.com, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304133742/http://www.vincent-ko.com/2012/09/new-song-lana-del-rey-ride-single-premiere/, посетен на 29 декември 2014 
  9. ↑ www.glamourmagazine.co.uk, архив на оригинала от 25 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150925212748/http://www.glamourmagazine.co.uk/news/celebrity/pictures/2012/10/11/lana-del-rey-ride-music-video-santa-monica, посетен на 29 декември 2014 
  10. ↑ www.prnewswire.com
  11. ↑ www.billboard.com
  12. ↑ itunes.apple.com
  13. ↑ www.spin.com
  14. ↑ www.latimes.com
  15. ↑ www.billboard.com
  16. ↑ www.grammy.com
  17. ↑ www.spin.com
  18. ↑ www.nme.com
  19. ↑ Lana Del Rey announces new album title: Ultraviolence. The Guardian. London, United Kingdom. ISSN 0261 – 3077. OCLC 60623878. 5 декември 2013. Посетен на 5 април 2014
  20. ↑ www.stitchkingdom.com, архив на оригинала от 25 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140125045949/http://www.stitchkingdom.com/disney-lana-del-rey-maleficent-68709/, посетен на 29 декември 2014 
  21. ↑ www.theguardian.com
  22. ↑ To Lana Del Rey's New Single, 'Shades of Cool'“. MTV. Посетен на 6 юни 2014. // Архивиран от оригинала на 2015-11-20. Посетен на 2015-11-16.
  23. ↑ itunes.apple.com
  24. ↑ www.gigwise.com
  25. ↑ www.prnewswire.com
  26. ↑ www.usatoday.com
  27. ↑ galoremag.com, архив на оригинала от 24 април 2016, https://web.archive.org/web/20160424131229/http://galoremag.com/galore-presents-lana-del-rey-mania/, посетен на 29 декември 2014 
  28. ↑ soundcloud.com
  29. ↑ www.huffingtonpost.com
  30. ↑ www.billboard.com
  31. ↑ twitter.com
  32. ↑ www.rollingstone.com
  33. ↑ www.josepvinaixa.com
  34. ↑ nz.7digital.com, архив на оригинала от 25 септември 2015, https://archive.is/20150925060829/https://nz.7digital.com/artist/lana-del-rey/release/honeymoon/, посетен на 12 декември 2015 
  35. ↑ www.vagalume.com.br
  36. ↑ www.popjustice.com
  37. ↑ www.nme.com
  38. ↑ www.billboard.com
  39. ↑ soundcloud.com[неработеща препратка]
  40. ↑ www.inquisitr.com
  41. ↑ www.guardian.co.uk
  42. ↑ buzzworthy.mtv.com // Архивиран от оригинала на 2012-06-01. Посетен на 2014-12-29.
  43. ↑ www.vogue.co.uk
  44. ↑ Copsey, Robert. "Lana Del Rey: 'People didn't take me seriously with a high voice'".Digital Spy. 23 ноември 2011. Посетен на 20 декември 2011. Jump up^ "Home Guitars Acoustic Bass Drums Tech DJ Tech News Reviews Tuition Video Forum Samples iPad/iPhone Apps Magazines How to create drowsy Lana Del Rey-style vocals". MusicRadar. Посетен на 8 септември 2012. Jump up^ Firth, Holly. "Lana Del Rey: People Didn't Take Me Seriously". Gigwise. Giant Digital. Посетен на 5 октомври 2012.
  45. ↑ www.spinner.com, архив на оригинала от 2 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121102011004/http://www.spinner.com/2012/09/25/news-joey-ramones-new-york-city-new-neil-young-and-more/, посетен на 29 декември 2014 
  46. ↑ www.musicradar.com, архив на оригинала от 12 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121112050621/http://www.musicradar.com/tuition/tech/how-to-create-drowsy-lana-del-rey-style-vocals-531265/1, посетен на 29 декември 2014 
  47. ↑ www.gigwise.com
  48. ↑ www.femalefirst.co.uk
  49. ↑ www.idolator.com[неработеща препратка]
  50. ↑ billboard.com
  51. ↑ Lana Del Rey reveals Norman F***ing Rockwell release date and artwork // July 31, 2019.
  52. ↑ Hussein, Wandera. Lana Del Rey announces Norman Fucking Rockwell album, shares „Venice Bitch“ // Посетен на September 18, 2018.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лана_Дел_Рей&oldid=12337680“.