Салтиково
| Салтиково Λάβαρα | |
| — село — | |
 Училището и църквата в Салтъккьой | |
  Салтиково  Салтиково  Салтиково | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Софлу |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 20 m |
| Население | 1580 души (2001) |
| Телефонен код | +30 |
| Салтиково в Общомедия | |
Салтиково или Салтъккьой (на гръцки: Λάβαρα, Лавара) е село в Североизточна Гърция, част от община Софлу.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Отстои на 2 километра от река Марица, която е граница между Гърция и Турция. Най-близкото турско селище на отсрещния бряг на Марица е Алибей.
Лавара има население от 1580 души.[1]
Разположено в богатата долина на Марица Салтиково има богато землище, но има и средищно транспортно значение, което е запазило селото от замиране. Салтъккьой е ЖП спирка на железопътната линия от Одрин за Дедеагач /Александруполи/, а през него минава и европейски път E85, започващ от север от литовския град Клайпеда и движейки се на юг стигащ до Дедеагач /Александруполи/.
История
[редактиране | редактиране на кода]Преди Балканските войни село Салтъккьой е гръцко християнско село част от Димотишка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Салтък кьой (Saltyk-keui) е посочено като село със 170 домакинства и 780 жители гърци.[2] В демографската статистика на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че селото има 360 гръцки семейства и е едно от големите селища на Димотишко.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((el)) PDF (875 KB) Преброяване на населението от 2001 г. Национална статистическа служба на Гърция (ΕΣΥΕ). www.statistics.gr.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 54 – 55.
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.302.