Кърджали (Пушкин)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кърджали.
Тази статия съдържа излишни суперлативи. Можете веднага да подобрите статията, като премахнете излишните суперлативи и се съсредоточите върху неутралното представяне на обекта на статията, подкрепено с авторитетни източници и съобразено с препоръките и правилата на Уикипедия. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: пренаписване в енциклопедичен стил, грамотно и само с факти, без внушения. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Кърджали | |
Кирджали | |
Автор | Александър Сергеевич Пушкин |
---|---|
Първо издание | 1834 г. |
Оригинален език | руски |
Вид | стихотворение (1828); повест (1834) |
„Кърджали“ (на руски: Кирджали) са две едноименни литературни произведения на руски език – стихотворение (1828) и повест (1834), от руския поет и писател Александър Сергеевич Пушкин. Стихотворението е за трудния бит в българските села в областта Буджак (Южна Бесарабия), а повестта, както авторът посочва в нея, е за български разбойник.
Руският лирик живее 3 години (1821 – 1824) в неотдавна присъединените към Руската империя южни области Новорусия и Източна Молдова, предимно в градовете Кишинев и Одеса.
Синът на поета, генерал Александър Александрович Пушкин, участва в Освободителната война от 1877 – 1878 г., сложила край на турското владичество, и е командир на 13 Нарвски хусарски полк от „летящия отряд“ на Лермонтов, който освобождава Бургас.[1]
Стихотворение „Кърджали“
[редактиране | редактиране на кода]В степях зелёных Буджака,
Где Прут, заветная река,
Обходит русские владенья,
При бедном устьи ручейка
Стоит безвестное селенье.
Семействами болгары тут
В беспечной дикости живут,
Храня родительские нравы,
Питаясь трудом,
И не заботятся о том,
Как ратоборствуют державы
И грозно правят их судьбой.
Повест „Кърджали“
[редактиране | редактиране на кода]Главен герой на повестта „Кърджали“ е български разбойник, действал в района на Яш в Молдова – той е заловен от руснаците и предаден на османските власти, но успява да избяга и продължава дейността си. „Кирджали был родом булгар. Кирджали на турецком языке значит витязь, удалец (войвода, храбрец). Настоящего его имени я не знаю.“ – посочва Пушкин.
Според някои източници прототипът на главния герой е историческа личност, български хайдутин на име Георги Кърджали.[3][4] Някои автори оспорват това и смятат героя за измислен или за събирателен образ на български хайдути, а според Пламен Павлов сред възможните прототипи е Индже войвода.[5]
Творбата е създадена в Санкт Петербург към 1834 г., близо 7 години след като А. С. Пушкин е напуснал Молдова и Новорусия.
В повестта виждаме литературния герой в Молдова като участник в бунта в Дунавските княжества през 1821 година, поставил началото на Гръцката война за независимост.[6])
Разказът е драматичен поглед в тези събития, участниците в тях и царящата атмосфера в тази гранична зона на Балканите с художествено пресъздадени реални исторически факти за въстанието и битката при Скулени, в която, отказал да се спаси с бягство на руския бряг на река Прут, Стоян Индже умира.[5][7]
Повестта е публикувана за пръв път в „Библиотека для чтения“, 1834 г., т. VII, кн. 12.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Паметник на А. С. Пушкин в Бургас
- ↑ Кирджали (стихотворение, Пушкин)
- ↑ Болград туристический // uabessarabia.com. uabessarabia.com, 2015. Архивиран от оригинала на 2015-04-10. Посетен на 4 април 2015.
- ↑ Белоусов, Роман. Тайна Иппокрены. Москва, Советская Россия, 1978. (на руски)
- ↑ а б Пламен Павлов, Познатият и непознат Индже войвода, „Поглед“, 27.12.2012 г.
- ↑ Борис Илиев, сборник „Исторически очерци“: „Към въпроса за изселванията във връзка с участието в Руско-турската война 1768 – 1774 и участието на изселниците в помощ на руската армия“ (стр. 52 – 53), „Сава Бинбаши и побратимът му Кьороглу“ (стр. 80 – 85); С, 2008, архив на оригинала от 2 април 2015, https://web.archive.org/web/20150402100934/http://gutenberg-bg.com/ludogorie-wp/wp-content/uploads/2014/10/Исторически-Очерци-Борис-Илиев.pdf, посетен на 19 март 2015
- ↑ Димитър Каменов, Божествените грешки на великите ни писатели и поети, „24 часа“, 24.05.2010 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Кирджали“, стихотворение, А. С. Пушкин
- „Кирджали“, повесть, А. С. Пушкин, Собрание сочинений А. С. Пушкина в 10 томах. М: ГИХЛ, 1960, том 5, с 263 – 269. Русская виртуальная библиотека
|