Направо към съдържанието

Кучевище

(пренасочване от Кучевища)
Кучевище
Кучевиште
— село —
Поглед на село Кучевище с църквата „Свети Спас“
Поглед на село Кучевище с църквата „Свети Спас“
42.1097° с. ш. 21.418° и. д.
Кучевище
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаЧучер
Географска областЦърногория
Надм. височина535 m
Население3167 души (2002)
Пощенски код1011
МПС кодSK
Кучевище в Общомедия
Селяни от Кучевище в 1900 година
Стенопис от „Въведение Богородично“

Кучевище или Кучевища (на македонска литературна норма: Кучевиште; на сръбски: Кучевиште или Kučevište) е село в Северна Македония, на 15 km северно от Скопие.

Селото е разположено в областта Църногория — югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, община Чучер. Надморска височина от 530 до 620 m. Край селото е разположен Кучевищкият манастир „Свети Архангели Михаил и Гавриил“.

В селото има голяма средновековна църква „Въведение на Света Богородица“, наричана „Свети Спас“, със стенописи от три периода – XIV до XVIII век. Тя е построена и зографисана между 1321 и 1331 г. със средствата на братята Радослав, Асен и Владимир, представители на местен феодален род.

Предполага се също, че около 1330 г. ктитор на църквата е бил Михаил IV Асен (починал след 1345 г.), първороден син на Иван II Асен и внук на Мицо, който по време на въстанието на Ивайло дори станал български цар под името Иван III Асен (1279-1280).[източник? (Поискан преди 34 дни)]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Кучевища е българско село в Скопска каза на Османската империя.

В 1881 година селото е нападнато и обрано от албански башибозук.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кучевища е село, населявано от 1200 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 200 сръбски патриаршистки къщи.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689-1739 година.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кучевища има 1440 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Кучевище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Сърбия и Югославия

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кучевище (Kučevište) като сръбско село.[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кучевища като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година Кучевище има 3167 жители.[9]

Националност Всичко
северномакедонци 1460
албанци 0
турци 0
роми 4
власи 15
сърби 1654
бошняци 1
други 33
Родени в Кучевище
Свързани с Кучевище
  • П. Миљковић-Пепек. Црквата Св. Спас во с. Кучевиште, Скопско. – В: Споменици, Т. I, с. 417—418;
  • В. Ђурић. Византијске фреске у Југославији, Београд, 1980, с. 55—56, 206, бел. 58;
  • Ив. Ђорђевић. Сликарство XIV века у цркви Св. Спаса у селу Кучевишту. – ЗЛУ, 17, 1981, с. 79 и сл.
  1. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
  7. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  10. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  11. Парцел 47 // София помни. Посетен на 9 април 2016.