Свети Спас (Кучевище)
| „Свети Спас“ „Свети Спас“ | |
 общ изглед | |
 Местоположение в Чучер | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Кучевище |
| Религия | Сръбска православна църква |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Скопска |
| Изграждане | XIV век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Спас“ в Общомедия | |
„Въведение на Пресвета Богородица“, наричана „Свети Спас“ (на македонска литературна норма: „Воведение на Пресвета Богородица“, „Свети Спас“), е православна църква в село Кучевище, Северна Македония. В миналото е част от Охридската архиепископия, след това от Българската екзархия, а днес – от Скопската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
История и архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е комбинация от няколко сгради и има стенописи от три периода – от XIV до XVIII век. Първоначалната сграда е построена и зографисана между 1321 и 1331 година със средствата на братята Радослав, Асен и Владимир, представители на местен феодален род.
До 1337 година към западната фасада на църквата е изградено още едно здание, вероятно гробница, също зографисано. Според надписите ктитори на тази пристройка са войводата Деян и войводица Владислава и четирите им деца (четат се имената Йоан и Димитър). (Около 1346/47 – 1354/55 година Деян изглежда се жени повторно за сестрата на цар Стефан Душан - Теодора, поради което сръбският цар го нарича в Архилевицката грамота „брат на царството ми“ и го удостоява със севастократорска титла.)[2][3][4]
На иконостаса има няколко икони от XIX век, между които особено внимание заслужава изображението на Архангел Михаил, който взима душата на богатия, на вратата на протезиса, едно от най-ранните дела на Дичо Зограф, работено в 1845 година.[1][5] Запазени са и по-малки празнични икони, които не са подписани: Рождество Христово, Кръщене Христово, Влизане в Ерусалим и Свети Петър, за които без съмнение може да се твърди, че са дела на Дичо Зограф. Те днес се пазят в протезиса. Останалите икони на Дичо Зограф изгарят при пожар в църквата в 1983 година.[5]
-
„Въведение Богородично“, стенопис -
„Свети Арсений“, стенопис -
„Архангел Михаил взима душата на богатия“, 1845, Дичо Зограф -
„Рождество“, 1845, Дичо Зограф
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Црква Свети Спас, с. Кучевиште // Macedonium. Посетен на 4 април 2014 г.
- ↑ П. Миљковић-Пепек. Црквата Св. Спас во с. Кучевиште, Скопско. – В: Споменици, Т. I, с. 417—418
- ↑ В. Ђурић. Византијске фреске у Југославији, Београд, 1980, с. 55—56, 206, бел. 58
- ↑ Ив. Ђорђвић. Сликарство XIV века у цркви Св. Спаса у село Кучевишту. – ЗЛУ, 17, 1981, с. 79 и сл.
- ↑ а б Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
