Курудере (вилает Лозенград)
| Курудере Kurudere | |
| — село — | |
  Курудере  Курудере | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 485 m |
| Население | 605 души (2000) |
Курудере (на турски: Kurudere) или Кору дере е село в Източна Тракия, Турция, Околия Бунархисар, Вилает Лозенград (Къркларели).
География
[редактиране | редактиране на кода]Курудере се намира в южното подножие на Странджа източно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и северозападно от Бунархисар.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според османски документи, в края на XVII век жителите на Кору дере са принудени да напуснат селото си вследствие на притесненията на самоволно настанили се в селото юруци.[1]
В XIX век Курудере е предимно българско село в Бунархисарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Курандере (Courandere) има 120 домакинства и 514 жители българи.[2]
В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на куредеренците Костадин Н. Кехайов, Атанас Кехайов и Жельо Стаматоглу основава в селото комитет на ВМОРО.[3]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Курудере живеят 100 български екзархийски семейства и 45 гръцки и гъркомански.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 32 души от Курудере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Българското население на Курудере се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. От тях 43 семейства (160 души) се заселват в Бургаска околия, 4 семейства в Айтоска, 13 семейства (63 души) в Анхиялска и 8 семейства (28 души) във Варненска околия.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Курудере
Георги Димов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[7]- Иван Николов-Комитата (1870 – след 1943), деец на ВМОРО
- Михаил Стоянов Георгиев (1881[8] - ?), македоно-одрински опълченец, зачислен в XI Серска дружина, 4-та рота, 2-и взвод, на 29 март 1943 година подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[9]
- Полимен Тодоров, 28-годишен, овчар, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 серска дружина, носител на орден „Св. Александър“ IV степен[10]
- Станчо Димов (1875/1876 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Курудере, Лозенградско, жител на Бейджи оглу, Огнестрелен парк на МОО[11]
- Свързани
- Христо Старшията, български революционер на ВМОРО, родом от Стара Загора. През юли 1903 година влиза в Бунархисарско с четата на Димитър Ташев. През Илинденско-Преображенското въстание Христо е войвода на смъртната дружина от Курудере[12][13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 447.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 40-41.
- ↑ Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 309.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Към 29 март 1943 година е на 62 години.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 369.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 713.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 237.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 178.
- ↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 77. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.