Кула (вилает Лозенград)

Кула
Kula
	Кула Kula
— село —
	Кула Кула
Страна	Турция
Регион	Мармара
Вилает	Лозенград
Население	86 души (2000)
Пощенски код	39700

Вижте пояснителната страница за други значения на Кулата.

Вижте пояснителната страница за други значения на Кула.

Кула или Кулата (на турски: Kula) е село в околия Ковчас, вилает Лозенград, Турция.

География

Селото се намира в близост до българо-турската граница, 48 км северно от Лозенград.

История

В XIX век Кула е българско село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кулата (Koulata) има 52 домакинства и 220 българи.^[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 100 български екзархийски семейства.^[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Кулата са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[3]

Българското население на Кула се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности

Писмо на Милан В. Петков от Кула до Задграничното представителство на ВМРО с молба да му се даде удостоверение за революционна активност, 9 март 1928 г.

Родени в Кула

Васил Янчов, свещеник в Коджа бук, Средецко, член на ВМОРО^[4]
Димитър Ив. Лапчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на лозенградска партизанска дружина. носител на бронзов медал^[5]
Милан Петков, български революционер, деец на ВМОК
Рали Инджев, български революционер, деец на ВМОРО
Стоян Михалев (1874 – ?), български революционер, лозенградски селски войвода на ВМОРО
Стоян Попеманоилов (1899 – ?), български юрист, в 1922 година завършил право в Софийския университет^[6]

Бележки

↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 19.
↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.
↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 419.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 406.
↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929

[1] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 19.

[2] Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.

[4] Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 419.

[5] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 406.

[6] Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]