Кръстьо Новоселски
| Кръстьо Новоселски | |
| български революционер | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Кръстьо Георгиев Папулев,[1] известен като Кръстьо Новоселски,[2] е български революционер, струмишки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1873 година в струмишкото село Ново село, тогава в Османската империя.[3] Присъединява се към ВМОРО. През есента на 1901 година, след Новоселската афера, подгонен от турските власти излиза в нелегалност. Четник е при Андон Кьосето (1902 – 1903).[4]
След Илинденско-Преображенското въстание (1903) става войвода в Струмишко. Негови четници са Михаил Бучински и Антон Костадинов.[5]
На 4 февруари 1904 година води тежко сражение при Куклиш.[6] Четата му е открита и обсадена в селото. Мобилизирана е селската милиция, под командването на Георги Митушев, която се присъединява към нелегалните четници.[7] Помощ идва и отвън – селската милиция на Съчево, начело с Атанас Пецев,[8] както и милицията на други села. Сражението продължава един ден и една нощ, като накрая общ удар с бомби на куклишката милиция отвътре и четите от други села отвън успява да разкъса османската блокада. Загиват 48 жители на Куклиш, а селото е изгорено. От османска страна жертвите са много повече.[7]
В средата на декември 1905 година с осем четници е обкръжен в Костурино. Четниците опитват щурм на блокадата, при който загиват шест от тях, а Кръстьо Новоселски е ранен. Добира се до Моноспитово, където обкръжен се самоубива.[4][3]
Трупът му е пренесен като трофей в Струмица и предаден на българската църковна община за погребение. Тогава митрополит Герасим Струмишки, противник на революционното движение, заявява, че не желае да погребва царски душмани и забранява на българското духовенство да извърши погребението. Гражданите са възмутени от това поведение на владиката. Свещениците, страхувайки от наказание, отказват да погребат Кръстьо. Но, най-младият поп Пандо, въпреки заплахата на Герасим, при стечение на граждани, тържествено полага останките на войводата в черната земя. За това е отлъчен от владиката.[9] През декември 2022 година археолози от Струмица съобщават, че в некропола под струмишката крепост Цареви кули са открили гробове от края на XIX и началото на XX век, а в един от тях са открили и пушка и боеприпаси от този период. Археолозите предполагат, че един от гробовете е на Кръсто Новоселски.[10]
Род
[редактиране | редактиране на кода]Кръстьо е имал две сестри, един брат и един полубрат в Мокриево. Една от сестрите му се омъжва за Илия Пальошков (1862 – 1946), също от струмишко Ново село, който помага на революционното движение и по-късно е кмет на селото. След като първата му жена умира, Пальошков се жени за другата сестра на Кръстьо.[11] Кръстьо има една дъщеря, която след смъртта на съпругата му е отгледана от Пальошкови. Дъщерята на Кръстьо се омъжва, но умира при раждане заедно с новороденчето и така Кръстьо остава без поколение.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национал-револуционерно и ослободително движење. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. ISBN 978-608-4845-11-9. с. 40.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 57.
- ↑ а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 333.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 87.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 23, 82.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 346. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 122.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 43.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 527 – 528.
- ↑ Нови откритија на археолошките тимови во Струмица // Сител Телевизија. 11 декември 2022.
- ↑ Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национал-револуционерно и ослободително движење. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. ISBN 978-608-4845-11-9. с. 42.
