Атанас Пецев
| Атанас Пецев | |
| български революционер | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Атанас Пецев Георгиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Атанас Пецев е роден в 1879 година[2] в струмишкото село Съчево, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Посветен е във ВМОРО в 1901 година. Служи като куриер на организацията, а по-късно става селски войвода. Участва в убийството на прочутия зулумаджия Бахтиара. С четата си в 1904 година участва в сражението, избухнало след откриването на четата на Кръстьо Новоселски в Куклиш. По-късно същата година четата му помага за вдигане на обсадата на четата на Христо Чернопеев отново в Куклиш, като четата на Чернопеев се измъква с една жертва, но Куклиш е напълно изгорено. Арестуван е от властите и малтретиран в затвора, но по липса на доказателства след месец и половина е освободен.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година, четата на Пецев подпомага българските войски, като прекъсва телеграфните съобщения. Сражава се над Куклиш с едно османско отделение, което разпръсва. След Междусъюзническата война продължава да се занимава с революционна дейност. Арестуван е от властите, но е освободен по липса на доказателства и отново се заема с революциона дейност.[3] Участва в Първата световна война.[3]
На 23 март 1943 година, като жител на Съчево, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 42.
- ↑ Към 23 март 1943 година е на 64 години.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 43.
