Крушето
Крушето | |
Храм „Св. Димитър“ с. Крушето, Димитровден 2004 г. 0тбелязана е 125-годишнината от основаването на селото и 120-годишнина от освещаване на храм „Св. Димитър“ с. Крушето, осветен от Н.В.П. Великотърновския митрополит Климент на 26 октомври 1884 г. | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 822 души[1] (15 март 2024 г.) 46,2 души/km² |
Землище | 17,818 km² |
Надм. височина | 147 m |
Пощ. код | 5134 |
Тел. код | 06179 |
МПС код | ВТ |
ЕКАТТЕ | 40172 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Велико Търново |
Община – кмет | Горна Оряховица Николай Рашков (Пряка демокрация; 2023) |
Кметство – кмет | Крушето Ивелина Георгиева (ГЕРБ) |
Крушето в Общомедия |
Крушето е село в Северна България. То се намира в община Горна Оряховица, област Велико Търново.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Крушето се намира в северозападната част на община Горна Оряховица и землището му граничи с общините Велико Търново и Полски Тръмбеш. Селото отстои на 20 km от общинския център. При последното преброяване на населението през 2001 г. селото има 1033 жители и 374 домакинства.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава в турски регистър от края на XVII и началото на XVIII век. В списък на пълнолетните мъже християни от Търновските села, съхранен в ориенталския отдел на Народната библиотека Кирил и Методий под сигнатура ВД 97/12 се споменава за село Армутлий, Търновски санджак, под владението на Фуруз бей (днешно Крушето).
В близост до село Крушето се намират останките на Никополис ад Иструм и Калето със запазени и до днес стени. За крепостта Калето или Кале баир, както я наричат турците, съобщава и Стефан Стефанов в книгата си „Старините по долния басейн на Янтра“ от 1956 г.[2] По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. турското население изоставя селото и на 30 януари 1879 г. то е заселено с българи от Еленско и Тревненско. Първите преселници са от махалите Йовковци, Средни колиби, Мрътвица, Чемшири, Харваловци и от Тревненско.
През 1880 г. селото получава българското име Крушето. Първият кмет е Пенчо Станев. През 1881 – 1883 г. турското население се завръща и започва да продава имотите си, за да се пресели в Лозенградско.
През 1883 г. започва строежа на храм, който е завършен през 1884 г. и тържествено осветен от Н.В.П. Търновски митрополит Климент на Димитровден, 26 октомври. Църковни настоятели са Ганчо Йонев, Цаню Колев, Иван Денев, Петър Цонев, Пенчо Станев и Иван Караиванов, а първият свещеник, служил в храма е Тодор Цонев. През 1907 г. е поставена и осветена камбаната на храма.
В църковния двор е построено начално училище. Първите учители са Йордан и Ефтима Загорови. През 1921 година е построена прогимназия „Св. св. Кирил и Методий“. През 1929 г. учителят Петър Поппетров организира детски църковен хор, а през 1930 г. учителката Татяна Козарова основава Младежки Червен кръст. През 1906 г. е учредено читалище „Напредък“ с председател Иван Загоров. През 1901 г. селото се сдобива с гара на новопостроената железопътна линия Русе – Горна Оряховица, която днес е необслужвана спирка. През 1922 г. е създадена кредитна кооперация с председател Иван Иванов. През 1900 г. е открито земеделско училище „Боруш“ гара Крушето.
При преброяването през 1893 г. населението на село Крушето е 624 жители.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 653 | 100.00 |
Българи | 516 | 79.01 |
Турци | ||
Цигани | ||
Други | ||
Не се самоопределят | 74 | 11.33 |
Неотговорили | 59 | 9.03 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на левия бряг на река Росица, близо до вливането ѝ в река Янтра, на 21 км северно от гр. Горна Оряховица и на 26 км северно от гр. Велико Търново.
Красивото разположение на селото го прави удобно място за лов и риболов. Първият български световен шампион по класическа борба – Никола Петров, често посещава селото, за което има запазени снимки. Селото е посещавано от цар Борис III и брат му Кирил през 1934 година. Храмът на селото – „Свети Димитър“, е съграден през 1884 година и е осветен от Митрополит Климент (Васил Друмев). Гост на селото е бил генерал Владимир Стойчев – командващ Първа Българска армия. През 1999 година генерал Богомил Бонев открива паметник на загиналите във войните. През 2006 година читалището в селото чества 100 години.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Събор на с. Крушето на 26 октомври (Димитровден), по случай празника на селото (годишнина от основаването на селото през 1879 и от освещаването на храм „Св. Димитър“ през 1884 г.)
Личности
[редактиране | редактиране на кода]В селото е роден и живее вратарят на ФК „Етър“ – гр. Велико Търново Петър Петров. Той е вратарят, на когото Георги Аспарухов – Гунди вкарва последния в живота си гол.[6]
- Петър Бочев (1920 – 1944), военен ас, летец
- Васил Ченков (1918 - ?), писател, сценарист на игралния филм "Карай по правия..."1966 г.
- Николай Искъров (1951 - 2001), поет, почетен гражданин на гр. Бургас
- Иван Маринов Иванов ( р. 1953 ), изтъкнат хореограф, почетен гражданин на гр. Шумен
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Сведенията за с. Крушето са извадки от книгата „Летопис за едно село“, издадена през 2004 г. от Николина Георгиева Захариева по случай 125-ата годишнина на селото.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Невидимите крепости по долното течение на Янтра“, проф. Пламен Павлов, 11.10.2019
- ↑ „Справка за населението на село Крушето, община Горна Оряховица, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 20 януари 2019.
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tǎrnovo with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 20 януари 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 януари 2019. (на английски)
- ↑ Преди 51 г. Гунди вкарва последния си гол // 24 часа, 13 юни 2022 г. Посетен на 31 януари 2024 г.
|