Крум Ацев

Крум Ацев
	Крум Ацев
български китаист, преводач и поет
Роден	9 юни 1948 г. София, Народна република България
Починал	19 април 2005 г. (56 г.) София, Република България
Националност	България
Учил в	Първа английска езикова гимназия; Софийски университет
Работил	дипломат, преводач, университетски преподавател
Литература
Жанрове	стихотворение
Дебютни творби	стихотворения в списание „Родна реч“ (1963)
Семейство
Майка	Лиляна Ацева

Крум Емилов Ацев е български китаист, преводач и поет.

Биография

Роден е в София на 9 юни 1948 година. Завършва Английската гимназия в София (1967) и английска филология в Софийския държавен университет (1973) с дипломна работа на тема „Поезия и истина в „Уолдън“ на Х. Д. Торо“.^[2]

Като ученик участва в главната мъжка роля във филма „Началото на една ваканция“ (1966) на режисьора Зако Хеския.^[2]

По време на следването си прави специализация по китайски език и литература в университета на Лийдс, Англия (1972), и работи в екипа на журналиста Тома Томов в Българската телевизия. Печели конкурс за преводачи към Министерството на външните работи и специализира китайски език и литература в университет в Пекин, Китай (1974 – 1978). По това време работи към Българското посолство в Пекин, като следи и анализира английския и китайския печат. По-късно прави специализация по история на будистката култура в Института „Добогирин“ в Киото, Япония. След завръщането си продължава да се занимава с китайски език в Софийския университет, специализира в Прага. Един от основателите и редакторите на библиотеката за източна литература „Лотос“ на издателство „Народна култура“.^[2]

Преподава китайски език и култура в Нов български университет (1991 – 2003). През 1998 година основава и става директор на магистърската програма „Евроазиатска културология“ към департамент „Антропология“.^[2]

Работи като съставител, преводач и редактор на свободна практика за издателствата „Народна култура“ и „Кибеа“.^[2]

Самоубива се на 19 април 2005 година, скачайки от прозореца на блок.^[1]

Творчество

Основните занимания на Ацев са свързани с изследвания и преводи на китайската, старокитайската и старояпонската поезия и проза, на философски трактати и на литературното творчество на чан/дзен будизма. Най-представителна книга за тенденциите на китайската литература и култура от края на 70-те и началото на 80-те години е сборникът с разкази „Опустошеният храм“ (1989), в чийто предговор Ацев подлага на съмнение релевантността на термините от западноевропейската традиция спрямо китайската естетика. Предговорът му към „Пълнолуние. Японски тристишия“ (1985) е първото критическо изследване за традиционното японско хайку. През 2006 година излиза последният, незавършен вариант на „Бели облаци: от древнокитайската поезия до японските тристишия хайку“, над този превод и съставителство той работи близо двадесет години, но не успява да го издаде приживе.^[2]

Първите му публикувани стихотворения, „Есенна импресия“ и „Откриване“, са отпечатани в списанието за ученици „Родна реч“ (1963). Още като ученик има публикации и във вестниците „Средношколско знаме“ и „Народна младеж“. След 1990 г. стихотворенията и преводите му са публикувани в „Литературен вестник“ и в списанията „Сезон“, „Панорама“, „Съвременник“ и „Lettre Internationale“. След смъртта му е отпечатана единствената му стихосбирка, „Това-онова“ (2016), в която са публикувани първите по хронология варианти на многократно редактираните текстове.^[2]^[3]

Библиография

Поезия

Ацев, Крум. Това-онова. София, Да, 2016.

Преводи

Прабджот, Коур. Светлина и сянка. София, Народна култура, 1980. с. 40.
Шъ, Сун. Записки от източния склон. София, Народна култура, 1985. с. 188.
Опустошеният храм. Нови китайски разкази. София, Народна култура, 1989.
Репс, Пол. Плътта на Дзен, костите на Дзен: Класически дзенбудистки и пред-дзенбудистки текстове. София, Кибеа, 1999. с. 304.
Дзъ, Лао. Дао Дъ Дзин: Книга за Пътя и Постигането. София, Кибеа, 2002. с. 184.^[4]
Китайска мъдрост: Сентенции, максими, афоризми. София, Кибеа, 2004. с. 164.
Бели облаци: От древнокитайската поезия до японските тристишия хайку. София, Нов български университет, 2006. с. 212.^[5]

Източници

↑ ^а ^б Виктор Наумов, „Внукът на Орлин Василев си избожда очите?“, blitz.bg, 11 октомври 2006.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Андриана Спасова, „Крум Ацев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
↑ „Това-онова“, премиера на посмъртна стихосбирка на Крум Ацев“, eurochicago.com, 6 юни 2016.
↑ „Стенограма на Пътя, Постигането и Преводача“, интервю на Силвия Чолева, „Литературен вестник“, год. 12, бр. 16, 24 април 2002.
↑ Читателски клуб на НБУ: Разговор за „Бели облаци: От древнокитайската поезия до японските тристишия хайку“ в

Външни препратки

[blitz.bg-1] а ^б Виктор Наумов, „Внукът на Орлин Василев си избожда очите?“, blitz.bg, 11 октомври 2006.

[dictionarylit-bg.eu-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Андриана Спасова, „Крум Ацев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.

[3] „Това-онова“, премиера на посмъртна стихосбирка на Крум Ацев“, eurochicago.com, 6 юни 2016.

[4] „Стенограма на Пътя, Постигането и Преводача“, интервю на Силвия Чолева, „Литературен вестник“, год. 12, бр. 16, 24 април 2002.

[5] Читателски клуб на НБУ: Разговор за „Бели облаци: От древнокитайската поезия до японските тристишия хайку“ в

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]