Крайчо Самоходов
| Крайчо Самоходов | |
| български революционер | |
| Роден |
1845 г.
|
|---|---|
| Починал | 1900 г.
|
Крайчо Самоходов е участник в националноосвободителната борба, байрактар на Хвърковатата чета на Георги Бенковски.
Роден е около 1845 г. в Панагюрище. За времето си е един от образованите хора в града. Завършва местното класно училище, научава гръцки и турски език покрай пътуванията с баща си до Беломорието. Известно време е учител, работи и в конака.[1]
Като член на местния революционен комитет към Вътрешната революционна организация взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание. Охранява Оборищенското събрание като четоводец на четата си, с кояпто действа в Средна гора. Става един от доверените хора на Георги Бенковски. По време на Априлското въстание е знаменосец и стотник на Хвърковатата чета. Оцелява при разгрома на въстанието и продължава революционната си дейност като предвожда малката си чета в Средна гора.[2]
По време на Руско-турската война минава в услуга на руската армия в Средногорието и оказва голяма помощ за разбиването на турската отбрана в района.[2]
След Освобождението заедно с капитан Петко войвода защитава българското население от турците в района на Родопите и Беломорска Тракия. Включва се и в борбата за съединението на разделените Княжество България и Източна Румелия. Участва и като доброволец във възникналата след това Сръбско-българската война.[2] Константин Иречек го назначава за висш служител в Министерството на просветата, където се пенсионира. Като убеден русофил по време на Първия стамболовистки режим е преследван и подложен на репресии. Отнемат му дори пенсията.[1]
Крайчо Самоходов умира през 1900 година.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Крайчо Самоходов // persons/bg. Посетен на 18 януари 2023.
- ↑ а б в Чомпалов, Тодор. 250 български воеводи. 25 бунта и въстания против турското робство. Пловдив, Зеница, 2017. ISBN 9789549674514. с. 83 – 84.
