Кочериново (община)
| Кочериново (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Кюстендил |
| Площ | 182.31 km² |
| Население | 5 115 души |
| Адм. център | Кочериново |
| Брой селища | 11 |
| Управление | |
| Кмет | Станислав Горов (КОЙ; 2023) |
| Общ. съвет | 11 съветници
|
 | |
| Кочериново (община) в Общомедия | |
Община Кочериново се намира в Западна България и е една от съставните общини на Област Кюстендил.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в южната част на Област Кюстендил. С площта си от 182,306 km2 заема 7-о място сред 9-те общините на областта, което съставлява 5,97% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад – община Невестино;
- на север – община Бобошево;
- на североизток – община Рила;
- на юг – община Благоевград, Област Благоевград.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Макар и малка по площ релефът на община Кочериново е твърде разнообразен – от равнинен, през ниско – до средно планински.
В средата на общината от север на юг, по долината на река Струма и левият ѝ приток Рилска река се простира най-южната част на Бобошевското поле, което е южно продължение на Долната Дупнишка котловина. Тук, в коритото на Струма, западно от село Бараково се намира най-ниската точка на общината – 350 m н.в. От изток и от запад полето е оградено от планински масиви. На изток от него в пределите на общината попадат крайните северозападни части на Югозападния дял на Рила. Тук в най-източната точка на общината се намира връх Прашка (1365 m), най-високата кота на община Кочериново.
Западните части на общината са заети от крайните северни и североизточни разклонения на планината Влахина. Дълбоката долина на река Копривен (десен приток на Струма) разделя тази част на планината на две части. На юг от реката е същинската планина Влахина с връх Бандерата (1225 m), разположен в изворната област на реката, на границата с Община Благоевград. На север от долината на Копривен се простира северното продължение на Влахина планина – т.нар. Руен планина. В пределите на общината се простират нейните източни части с най-висока точка връх Киселец (1157 m), разположен на границата с Община Невестино.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Основна водна артерия на община Кочериново е река Струма, която протича през нея от север на юг с част от средното си течение на протежение от около 10 km. Тя напуска общината югозападно от село Бараково чрез Кочериновския пролом и продължава в Област Благоевград. От дясно в Струма при село Драгодан се влива река Копривен, която протича през общината в дълбока и залесена долина с почти цялото си течение (26 km) с изключение на изворите ѝ, които са на територията на Община Невестино. Западно от село Бараково от ляво в Струма се влива нейният голям приток Рилска река. Тя протича през общината с най-долното си течение (около 10 km) през селата Стоб, Пороминово и Бараково, през най-югоизточната част на Бобошевското поле.
История
[редактиране | редактиране на кода]Древни са културните особености и историята на мястото, на което е разположена община Кочериново в днешния ѝ вид. Околностите на селищата в общината са изпълнени с развалини от древни строежи, културни и исторически паметници. От направените разкопки в редица села от общината са открити златни, сребърни и медни византийски, римски и български монети, глинени съдове и други. Още в ІХ в. в покрайнините в района на село Стоб се е издигал средновековният град Стоби. В района на село Пороминово са законсервирани разкопките на древен римски обект. В местността „Градището“ в околностите на град Кочериново са открити развалини от крепостни стени, строежи, водопроводи, останки от средновековната българска крепост – селището Крашево, съсед и съвременник на град Стоби.
На територията на община Кочериново са открити 12 броя тракийски некрополи /могили/. Към момента са извършени разкопки само на могилите в района на Кочериново и Драгодан. Последните говорят за бита и поминъка на древните тракийски жители по нашите земи.
На левия бряг на река Струма, високо над склоновете на Кочеринския пролом се намира скалното светилище „Маркова скала“.
Във всички населени места в общината през 19 век са изградени църкви, което говори за богатата душевност и култура на населените в този район
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав (2011)
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 5214 | 100,00 |
| Българи | 4991 | 95,72 |
| Турци | 2 | 0,04 |
| Цигани | 105 | 2,01 |
| Други | 10 | 0,19 |
| Не се самоопределят | 7 | 0,13 |
| Неотговорили | 99 | 1,90 |
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 11 населени места с общо население 4260 жители към 7 септември 2021 г.[2]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Бараково | 457 | 7,979 | Мурсалево | 373 | 12,447 | ||
| Боровец | 92 | 5,946 | Пороминово | 366 | 13,432 | ||
| Бураново | 143 | 10,898 | Стоб | 633 | 20,323 | ||
| Драгодан | 72 | 8,733 | Фролош | 58 | 52,094 | ||
| Кочериново | 1985 | 18,515 | Цървище | 37 | 22,218 | ||
| Крумово | 44 | 9,721 | Текия | ОБЩО | 4260 | 329,059 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- Указ № 225/обн. 19.08.1919 г. – преименува с. Текия на с. Крумово;
- МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава м. Крашево поради изселване;
- Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – заличава с. Бараково и го присъединява като квартал на с. Кочериново;
- – признава с. Кочериново за гр. Кочериново;
- Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Бараково от гр. Кочериново и го признава за отделно населено място – с. Бараково.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През територията на община Кочериново преминава участък от 10,8 km от трасето на жп линията София – Благоевград – Кулата.
През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 28 km:
- участък от 9,7 km от автомагистрала „Струма“ (от km 343,4 до km 353,1);
- участък от 12,1 km от Републикански път I-1 (от km 347,1 до km 359,2);
- началният участък от 6,2 km от Републикански път III-107 (от km 0 до km 6,2).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-71. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Официален сайт на община Кочериново Архив на оригинала от 2015-11-16 в Wayback Machine.
| |||||
| ||||||||