Дупнишка котловина

Дупнишка котловина
	Дупнишка котловина
Станкедимитровска котловина
	Дупнишката котловина с гр. Дупница и пл. Рила
	Местоположение в България
Общи данни
Местоположение	Западна България
Дължина	40 km
Ширина	10 km
Реки	Струма, Джерман, Джубрена, Тополница, Бистрица, Разметаница, Копривен, Рилска река
Инфраструктура
Селища	вижте текста

Дупнишка котловина (от 1949 до 1992 г. Станкедимитровска котловина)^[1] е котловина в Западна България, в поречието на река Струма, в Област Кюстендил, част от Краищенско-Тунджанската физико-географската зона.

Географска характеристика

Географско полжение, граници, големина

Котловината е разположена между планините Рила на югоизток, Верила на североизток, Гологлавските височини и най-южните части (Поглед планина) на Конявска планина на запад и северозапад и най-северните части (Руенска планина) на планината Влахина на югозапад. На север в района на село Делян чрез седловина висока 710 m се свързва с Радомирската котловина, на изток чрез Клисурската седловина (1025 m) – със Самоковската котловина, на запад с историко- и физикогеографската област Разметаница, а чрез Скринският пролом на река Струма – с Кюстендилската котловина. На юг късият и широк Кочериновски пролом на Струма я свързва с Благоевградската котловина.

Деление, релеф, геоложки строеж

Има неправилна форма наподобяваща изпъкнала на северозапад дъга с дължина около 40 км и максимална ширина в северната част до 10 km. От Дренския рид при град Дупница се дели на Горно и Долно Дупнишко поле. Горното Дупнишко поле се характеризира с добре очертана котловинна основа с посока на простиране от запад на изток между Гологлавските височини на Конявска планина на запад, Верила на север и североизток и Рила на юг. То е запълнено с алувиални наслаги, а периферията му е покрита от пролувиални наносни конуси. На юг откъм Рила е оградено от стръмен разседен склон. Там при град Сапарева баня блика най-горещият минерален извор в България с температура от 101,4 °C. Средната му надморска височина е 520 – 700 m. Долното Дупнишко поле има посока на простиране от север на юг между Рила на изток, Руенска планина на запад и Поглед планина на северозапад. Основата му е хълмиста, разчленена и с долинни разширения – Бобошевското и Кочериновското поле. Рилското подножие е изградено от плиоценски и старокватернерни алувиално-пролувиални наслаги, разчленени от дълбоки долове и ровини. Средната му надморска височина е 400 – 500 m.

Климат, води, почви

Климатът в Горното Дупнишко поле и в по-високите места, по периферията с околните планински масиви е умереноконтинентален, с по-чести температурни инверсии, а на юг от град Дупница заради по-ясно изразеното средиземноморско влияние по долините на реките Джерман и Струма - преходноконтинентален. Средната годишна температура е 11,1 °C, средната януарска -0,4 °C и средна юлска 20,1 °C. Абсолютна минимална температури -30 °C, а абсолютна максимални 39,3 °C. Годишната сума на валежите е 656 mm. Котловината се отводнява от река Струма и нейните притоци Джерман (с притоците си Джубрена, Тополница и Бистрица), Разметаница, Копривен, Рилска река и др. На река Дяковска (десен приток на Тополница) е изграден язовир „Дяково“ (в експлоатация от 1973 г.). Характерните почви за котловината са излужените и ерозирани канелени горски и алувиално-ливадните почви. Климатичните и почвените условия благопиятстват отглеждането на тютюн, овощия, лозя и развитие на животновъдството.

Селища

В котловината и по нейната периферия с оградните планини са разположени 4 града Бобошево, Дупница, Кочериново и Сапарева баня и 28 села: Баланово, Бараково, Бистрица, Блажиево, Блатино, Боровец, Бураново, Делян, Джерман, Драгодан, Дяково, Крайници, Кременик, Крумово, Мурсалево, Овчарци, Пиперево, Пороминово, Ресилово, Самораново, Сапарево, Слатино, Сопово, Стоб, Тополница, Усойка, Червен брег и Яхиново.

Транспорт

От север на юг, от село Делян до град Дупница, на протежение от 15,4 км преминава участък от новопостроената и пусната в експлоатация автомагистрала „Струма“.

Освен нея през котловината в различни направления преминават участъци от още 4 пътя от Държавната пътна мрежа:

От север на юг по цялото ѝ простиране, от село Делян до град Кочериново, на протежение от 39,5 км – участък от първокласен път I-1 Видин – София – Благоевград – ГКПП „Кулата“.
От запад на изток, от град Дупница до град Сапарева баня, на протежение от 22,6 км – участък от второкласен път II-62 Кюстендил – Дупница – Самоков.
В южната ѝ част, от път I-1 до град Бобошево, на протежение от 4 км – участък от третокласен път III-104 Слатино – Бобошево – Четирци.
В най-южната ѝ част, през Кочериновското поле, на протежение от 5,6 км – участък от третокласен път III-107 Кочериново – Рилски манастир.

Топографска карта

Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-71. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 77.

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 466.

[1] Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 77.

[1]