Коста Дюкмеджиев (общественик)
Коста Дюкмеджиев | |
български учител | |
Роден |
1861 г.
|
---|---|
Починал | 1946 г.
|
Семейство | |
Братя/сестри | Велико Дюкмеджиев |
Съпруга | Мария Лангова-Дюгмеджиева |
Костадин[1] (Коста) Димитров Дюкмеджиев или Дюгмеджиев е български учител и общественик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1861[2] или 1864[3] година в Шумен в заможното семейство на Димитър Дюкмеджиев, който е брат на видния чорбаджия и общественик Коста (Костаки) Дюкмеджиев.[3][2]
Учи в родния си град, а след това продължава образованието си в Париж, където следва едновременно финанси и право.[3]
След завръщането си в България става учител и преподава във Варна и в Шуменското девическо училище. Участва в Сръбско-българската война (1885).[3]
През учебната 1893/1894 година е преподавател в Солунската българска мъжка гимназия.[1][4] По същото време учителка в Девическата гимназия е чехкинята Мария Лангова, преди това преподавателка в Шумен. В Солун те се оженват.[5][6]
В периода 1904 – 1905 година редактира шуменския вестник „Новини“.[3] Преводач.[2]
Избран е за кмет на Шумен на 11 юли[3] или 7 октомври[2] 1906 година, като преди това е бил помощник-кмет. На този пост е до 31 декември 1907 година. Радославист (либерал).[2]
Директор е на Държавната печатница в София (1918).[2][3]
Член е на Върховния македоно-одринския комитет[3][7] и е делегат от Шуменското македоно-одринско дружество на Осмия македоно-одрински конгрес от 1901 година.[8]
Умира през 1946 година.[2]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Велико Дюкмеджиев (1775 – 1850) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Костаки Дюкмеджиев (1810 – 1904) | Димитър Дюкмеджиев (1832 – 1884) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Величко Дюкмеджиев | Коста Дюкмеджиев (1861 – 1946) | Мария Лангова (1878 – 1953) | Велико Дюкмеджиев (1877 – 1958) | Пресиян Дюкмеджиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Коста Дюкмеджиев (1869 – 1912) | Пандели Дюкмеджиев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 59, 82.
- ↑ а б в г д е ж Шепот в корените. Книга за стария Шумен. Кн. 2. Състав. Недко Х. Недев, Недко Попов, Славчо Николов. 2. доп. изд. Шумен, Славчо Николов и сие, 2006. с. 222.
- ↑ а б в г д е ж з Ангелова, Росица. Миналото на Шумен. Велико Търново, Фабер, 2011. с. 246.
- ↑ Шапкалова, Светла, Назърска, Жоржета. Петър Дънов и Бялото братство – културно наследство и духовни пространства. София, Академично издателство „За буквите – О писменехъ“, 2021. ISBN 978-619-185-519-3. с. 200 – 201.
- ↑ Чужденци – просветни дейци в България. София, Народна просвета, 1988. с. 184 – 185.
- ↑ Снимка на Коста Дюгмеджиев и съпругата му Мария Лангова. Полуфигури, цивилни облекла 10/14 см. Позитив // Държавен архив - Шумен, ф. 711К, оп. 1, а.е. 19.
- ↑ Дюгмеджиев, Коста Димитров (1861–1946) // Държавен архив–Шумен. Посетен на 29 септември 2024.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260.