Мария Лангова-Дюкмеджиева

Мария Лангова-Дюкмеджиева
	Мария Лангова-Дюкмеджиева
българска учителка
Роден	13 юли 1867 г. Шкворец, Австрийска империя
Починал	29 юли 1961 г. (94 г.)

Мария Ян Лангова, по мъж Дюкмеджиева или Дюгмеджиева, е българска учителка от чешки произход.

Биография

Родена е на 13 юли 1867 година в град Шкворец, Чехия, в семейството на Ян Лангов и жена му Амалия. Основното си образование получава в родния си град, а след това завършва Имперско-Кралския институт за образовани учителки в Прага (1880).^[1]

След завършването си е поканена за учителка в Шумен, България, където гимназията е включила, по примера на европейските училища за въвеждане на ръчната работа, нова учебна дисциплина – ръчна работа или ръкоделие. Мария Лангова според изследователите върши пионерска работа и издига този предмет на голяма висота; развива висока култура и естетика и става действителен фактор за естетическото възпитание на ученичките. В Годишниците на училището е отбелязано: „През 1892 год. Гимназията изпрати в Първото Българско Земледелческо-Промишлено изложение в гр. Пловдив... и 56 разни предмети по ръкоделието /преподавателка е била Мария Лангова, тя и сега е учителка в гимназията под мъжевото си име: Дюгмеджиева/. За превъзходство на изложените предмети от група 23, клас 89-й гимназията получи бронзов медал“.^[1]

През учебната 1893/1894 година Мария Лангова е преподавателка в Солунската българска девическа гимназия,^[2]^[3] където по същото време учител е и Коста Дюкмеджиев от Шумен. В Солун те се оженват.^[1]

Мария Лангова-Дюкмеджиева продължава учителската си дейност в Шумен, подготвяйки много учителки, създавайки и духовен интерес към чешката култура. Учителства 24 години в шуменските държавни и общински гимназии. Пенсионира се на 1 ноември 1918 година.^[1]

Умира на 29 юли 1961 година.^[1]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Чужденци – просветни дейци в България. София, Народна просвета, 1988. с. 184 – 185.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 130, 153.
↑ Шапкалова, Светла, Назърска, Жоржета. Петър Дънов и Бялото братство – културно наследство и духовни пространства. София, Академично издателство „За буквите – О писменехъ“, 2021. ISBN 978-619-185-519-3. с. 200 – 201.

[:1-1] а ^б ^в ^г ^д Чужденци – просветни дейци в България. София, Народна просвета, 1988. с. 184 – 185.

[2] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 130, 153.

[3] Шапкалова, Светла, Назърска, Жоржета. Петър Дънов и Бялото братство – културно наследство и духовни пространства. София, Академично издателство „За буквите – О писменехъ“, 2021. ISBN 978-619-185-519-3. с. 200 – 201.

[1]

[2]

[3]