Коста Дюкмеджиев (музикант)
Коста Дюкмеджиев | |
български учител и музикант | |
Роден |
1869 г.
|
---|---|
Починал | 27 ноември 1912 г.
|
Коста Величков Дюкмеджиев или Дюгмеджиев е български учител и музикант.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1869 година в Шумен в заможното семейство на Величко и Кириакица Дюкмеджиеви. Внук е на видния чорбаджия и общественик Коста (Костаки) Дюкмеджиев, а по майчина линия – на Ради Гьокчеренлиев, просветен и обществен деец, първи кмет на Шумен след Освобождението. Коста Дюкмеджиев има три сестри: Фотина, Олга и София.[1][2]
Завършва Шуменското класно училище и продължава образованието си в Цариград. Учи в Робърт колеж (1885 – 1889). След това баща му го изпраща да изучава търговски науки в Брюксел, Белгия, с надеждата синът му да го наследи в семейния бизнес. Коста Дюкмеджиев обаче избира музиката: става студент и завършва Музикалната консерваторията в Брюксел. По-късно, през 1901 г., специализира църковно хорово пеене в Санкт Петербург.[1]
След като завършва висшето си образование в Брюксел Коста Дюкмеджиев се завръща в Шумен и става учител по пеене и цигулка в Шуменското мъжко педагогическо училище (1895). Сред основателите е на Музикалното дружество „Гусла“ (1896). Ръководи хор „Родни звуци” в периода 1902 – 1910 г., свири в „Пиано септет“ (1906) и оркестъра на Велико Дюкмеджиев. Член е на настоятелството на читалище „Архангел Михаил“ (1906 – 1908). Автор е на учебни помагала и ръководства за обучението по музика.[1]
Работи в Цариградската екзархия като учител по западно пеене в Духовната семинария и е диригент на църковния хор (1910 – 1912). За тази дейност в Цариград е награден с орден и златен часовник от цар Фердинанд.[1]
Женен е за Величка Байнова. Имат дъщеря Елена и син Величко.[1]
Взема участие в Балканската война. Заболява от жълтеница и умира на 27 ноември 1912 г.[1]
В Държавния архив – Шумен се пазят документи, снимки и материали за Коста В. Дюкмеджиев – фонд 648К, 3 описа, 44 а.е.[3]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Велико Дюкмеджиев (1775 – 1850) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Костаки Дюкмеджиев (1810 – 1904) | Димитър Дюкмеджиев (1832 – 1884) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Величко Дюкмеджиев | Коста Дюкмеджиев (1861 – 1946) | Мария Лангова (1878 – 1953) | Велико Дюкмеджиев (1877 – 1958) | Пресиян Дюкмеджиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Коста Дюкмеджиев (1869 – 1912) | Пандели Дюкмеджиев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Ангелова, Росица. Шуменци в белгийски учебни заведения (края на ХІХ – началото на ХХ век) // . с. 151 – 152.
- ↑ Ангелова, Росица. „Ние бяхме първите българки“: Елена Димитриева и Пенка Рачева в Американския девически колеж в Цариград // ИСТОРИКИИ 14. ISBN 978-619-00-1356-3. с. 35 – 36.
- ↑ Дюгмеджиев, Коста Величков (1869–1912) // Държавен архив–Шумен. Посетен на 29 септември 2024.