Направо към съдържанието

Коста Дюкмеджиев (музикант)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коста Дюкмеджиев
български учител и музикант
Роден
1869 г.
Починал
27 ноември 1912 г. (43 г.)

Коста Величков Дюкмеджиев или Дюгмеджиев е български учител и музикант.

Роден е през 1869 година в Шумен в заможното семейство на Величко и Кириакица Дюкмеджиеви. Внук е на видния чорбаджия и общественик Коста (Костаки) Дюкмеджиев, а по майчина линия – на Ради Гьокчеренлиев, просветен и обществен деец, първи кмет на Шумен след Освобождението. Коста Дюкмеджиев има три сестри: Фотина, Олга и София.[1][2]

Завършва Шуменското класно училище и продължава образованието си в Цариград. Учи в Робърт колеж (1885 – 1889). След това баща му го изпраща да изучава търговски науки в Брюксел, Белгия, с надеждата синът му да го наследи в семейния бизнес. Коста Дюкмеджиев обаче избира музиката: става студент и завършва Музикалната консерваторията в Брюксел. По-късно, през 1901 г., специализира църковно хорово пеене в Санкт Петербург.[1]

След като завършва висшето си образование в Брюксел Коста Дюкмеджиев се завръща в Шумен и става учител по пеене и цигулка в Шуменското мъжко педагогическо училище (1895). Сред основателите е на Музикалното дружество „Гусла“ (1896). Ръководи хор „Родни звуци” в периода 1902 – 1910 г., свири в „Пиано септет“ (1906) и оркестъра на Велико Дюкмеджиев. Член е на настоятелството на читалище „Архангел Михаил“ (1906 – 1908). Автор е на учебни помагала и ръководства за обучението по музика.[1]

Работи в Цариградската екзархия като учител по западно пеене в Духовната семинария и е диригент на църковния хор (1910 – 1912). За тази дейност в Цариград е награден с орден и златен часовник от цар Фердинанд.[1]

Женен е за Величка Байнова. Имат дъщеря Елена и син Величко.[1]

Взема участие в Балканската война. Заболява от жълтеница и умира на 27 ноември 1912 г.[1]

В Държавния архив – Шумен се пазят документи, снимки и материали за Коста В. Дюкмеджиев – фонд 648К, 3 описа, 44 а.е.[3]

 
 
 
 
 
 
 
 
Велико Дюкмеджиев
(1775 – 1850)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Костаки Дюкмеджиев
(1810 – 1904)
 
Димитър Дюкмеджиев
(1832 – 1884)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Величко Дюкмеджиев
 
Коста Дюкмеджиев
(1861 – 1946)
 
Мария Лангова
(1878 – 1953)
 
Велико Дюкмеджиев
(1877 – 1958)
 
Пресиян Дюкмеджиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Дюкмеджиев
(1869 – 1912)
 
Пандели
Дюкмеджиев