Косово (област Шумен)

Вижте пояснителната страница за други значения на Косово.

---

Косово
Косово 43.205577, 27.258852 Косово
Общи данни
Население	394 души (15 март 2024 г.) 17,9 души/km²
Землище	22,05 km²
Надм. височина	243 m
Пощ. код	9974
Тел. код	053222
МПС код	Н
ЕКАТТЕ	38804
Администрация
Държава	България
Област	Шумен
Община    – кмет	Каспичан Златин Ценков (ГЕРБ; 2023)

Косово (също „Косовча“) е село в Североизточна България. То се намира в община Каспичан, област Шумен.

История

На мястото на днешното село по времето на Второто българско царство е съществувала крепостта Косова.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 852 1946 773 1956 651 1965 620 1975 407 1985 384 1992 392 2001 341 2011 240 2021 230

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	240	100.00
Българи	54	22.50
Турци	–	–
Цигани	?	?
Други	185	77.08
Не се самоопределят	?	?
Неотговорили	–	–

Културни и природни забележителности

Еднокорабната и едноапсидна църква е от 1858 година. Реставрирана е по програмите за борба с бедствията и авариите. Не е изписвана никога. Царският ред икони са забележително творение на тревненския майстор Захария Цанюв, оставил няколко икони и в съседните църкви по Сърта. Отвън църквата има добре запазен дървен нартекс. Зидарията е от добре издялани квадри с хоросанова спойка. В началото на селото все още са запазени петдесетина надгробни плочи, основно от 19 век, но няколкото големи анонимни надгробни кръста подсказват, че то може да се датира от късното средновековие. Подобно гробище от 15-16 век има в съседното каспичанско село Калугерица, но там кръстовете са много по-големи. Само в това село по Сърта, могат все още да се видят каменни къщи на два етажа, голяма част от които се саморазрушават или разграбват от местното население косовцани.

Редовни събития

Празникът на селото се отбелязва всяка година на 6 май.

Други

В миналото селото е едно от най-богатите в Шуменска и Провадийски околии. В селото живеят предимно придошли цигани копанари. Състоянието на публичните сгради е много лошо. Читалището е затворено и е пред самосрутване.