Космос-188
Космос-188 | |
Данни за кораба | |
---|---|
Ракета-носител | Союз 11А511 |
Полет на Союз № | 6 |
Космодрум | Байконур, пл. 1 |
Старт | 30 октомври 1967 8:09 UTC |
Скачване | Космос-186 |
Кацане | 2 ноември 1967 9:10 UTC |
Продължителност на полета | 3 денонощия 1 час 1 минута |
Брой обиколки | 48 |
Апогей | 247 км |
Перигей | 180 км |
Инклинация | 51,7° |
Период | 89 мин |
Маса | 6530 кг |
NSSDC_ID | 1967-107А |
NORAD ID | 03020 |
Данни за екипажа | |
Членове на екипажа | безпилотен |
Свързани космически мисии | |
Предишна | Следваща |
Космос-188 | Космос 212 |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/54/The_Soviet_Union_1968_CPA_3619_stamp_%28Linked_Satellites%2C_Kosmos_186_and_Kosmos_188%2C_and_Space_Rendezvous_Schema%29.jpg/200px-The_Soviet_Union_1968_CPA_3619_stamp_%28Linked_Satellites%2C_Kosmos_186_and_Kosmos_188%2C_and_Space_Rendezvous_Schema%29.jpg)
Космос-188 е съветски безпилотен космически кораб от типа „Союз“. Това е кораб № 5 от модификацията Союз 7К-ОК. Корабът стартира на 30 октомври 1967 г. и е предназначен за автоматично скачване с кораба Космос-186. Двата кораба осъществяват първото автоматично скачване в света.
Скачване
[редактиране | редактиране на кода]Първо е изстрелян корабът Космос 186 на 27 октомври 1967 г. Той е „активния“ кораб и е трябвало да намери с радиолокационна антена „пасивния“ Космос 188, да се сближи с него и да се скачи. На 30 октомври 1967 г., по време на прелитането на кораба „Космос 186“ над космодрума е изстрелян „Космос 188“ в същата орбита, но с дистанция от 24 км.
За да се осъществи скачването е необходима голяма точност на извеждането на орбита, защото автоматичната система за скачване може да работи само до определено разстояние между скачващите се кораби. Това разстояние от 24 км е напълно достатъчно за осъществяването му.
Чрез команда от центъра за управление е активирана системата за ориентация, системата за автоматично управление и бордовите елктронно-изчислителни машини (ЕИМ). След „откриването“ на „пасивния“ кораб „Космос 188“, ЕИМ на „активния“ „Космос 186“ започва изчисляването на необходимото ускоряване за намаляване разстоянието между корабите, корекция на орбитата в хоризонталната и вертикалната равнина. Приближаването става със скорост от около 90 км/ч. При достигането на разстояние между двата кораба от около 300 м се изключва главния, а се включват двигателите с малка мощност.
В последния етап от скачването приближаването става със скорост от 0,5 – 1 м/с. След това става и скачването: щангата на скачващия възел на „Космоса 186“ влиза в конусообразния приемник на „Космос 188“.
Скачените кораби летяли около 3 часа и половина, извършвайки около 2 обиколки около Земята. След това по команда от Земята те се разкачват и последователно се приземяват: първо „Космос 186“, след това „Космос 188“.
Трябва да се отбележи, че корабът Космос 188 е същият кораб за несъстоялата се мисия Союз 2А, на който е променено оборудването и обзавеждането му за автономен космически полет. Променена и модернизирана е и парашутната му система, довела до катастрофата на Союз 1 и смъртта на Владимир Комаров.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/52/Soyuz_National_Space_Centre.jpg/300px-Soyuz_National_Space_Centre.jpg)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Космос 186 – Союз 7К-ОК № 5
- Союз
- Космос (изкуствен спътник)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Пилотираните космически кораби „Союз“, „Союз Т“, „Союз ТМ“, book: Гудилин В.Е., Слабкий Л.И. (Gudilin V., Slabkiy L.) "Ракетно-космические системы (История. Развитие. Перспективы)", М., 1996 (in Russian)
- 40 години от първото автоматично скачване в космоса
- А. Железняков. Енциклопедия „Астронавтика“. Хроника на усвояването на космоса. 1967 г.