Направо към съдържанието

Союз ТМ-26

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Союз ТМ-26
Данни за кораба
Ракета-носителСоюз-У (GRAU 11A511У)№ С15000-655
Полет на Союз №102
Име на корабаСоюз ТМ № 75
Космодрум Байконур Площадка № 1
Старт5 август 1997 15:35:54 UTC
Скачване7 август 1997 17:02:08 UTC
Място на скачванеМир, ПхО ББ
Разкачване19 февруари 1998 05:52:50 UTC
Кацане19 февруари 1998 09:10:30 UTC
Място на кацане50° с. ш. 67° и. д. / 50.11° с. ш. 67.31° и. д., 30 км от гр. Аркалък, Казахстан
Продължителност на полета197 денонощия 17 часа 34 минути 36 секунди
Апогей249 км
Перигей193 км
Инклинация51,6°
Период88,6 мин
Маса7000 кг
NSSDC_ID1997-038А
NORAD ID24886
Данни за екипажа
Членове на екипажа2 при излитането, 3 при кацането
Позивна„Родник“
Разкачване15 август 1997 13:29:20 UTC
Скачване15 август 1997 14:13:04 UTC Мир, ПхО ББ
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Союз ТМ-25 Союз ТМ-27
Союз ТМ-26 в Общомедия

Союз ТМ-26 е пилотиран космически кораб от серията „Союз ТМ“ към станцията „Мир“ и 102-ри полет по програма „Союз“.

Параметри на мисията

[редактиране | редактиране на кода]
  • Маса: 7000 кг
  • Перигей: 193 км
  • Апогей: 249 км
  • Наклон на орбитата: 51,6°
  • Период: 88,6 мин

Описание на полета

[редактиране | редактиране на кода]

„Союз ТМ-26“ извежда в орбита 24-та основна експедиция на станцията „Мир“. Третият член на основния екипаж – американецът Майкъл Фоул е на борда на станцията.

Основната задача на полета е ремонт и възстановяване на повредения модул „Спектър“. Направени са няколко излизания в открития космос и две в разхерметизирания модул. При тях е възстановена голяма част от загубената мощност на енергийната система (на модула се намират няколко от най-мощните слънчеви панела), ремонтирани и заменени са генераторите за кислород на станцията. Пробивът на външните стени, които причиняват разхерметизацията обаче не е възстановен. По време на полета е заснета първата телевизионна реклама на мляко с участието на Василий Циблиев.

Повредените слънчеви панели на модула „Спектър“ от сблъсъка на „Прогрес M-34“ на 25 юни 1997 г.

На 27 септември с комплекса се скачва совалката Атлантис, мисия STS-86. Тогава е заменен М. Фоул с Дейвид Улф като трети член на основния екипаж.

През октомври със станцията се скачва в автоматичен режим товарния космически кораб Прогрес М-36, а през декември – „Прогрес М-37“. И двата кораба доставят на орбталния комплекс храна, консумативи и оборудване.

На 24 януари с комплекса се скачва совалката Индевър, мисия STS-89. Тогава е заменен третия член на основния екипаж Д. Улф с Андрю Томас.

Участници Начало Край Продължителност
1 Анатолий Соловьов
Павел Виноградов
22 август 1997 11:14 UTC 22 август 1997 14:30 UTC 3 часа и 16 минути
2 Анатолий Соловьов
Майкъл Фоул
6 септември 1997 01:07 UTC 6 септември 1997 07:07 UTC 6 часа и 0 минути
3 Анатолий Соловьов
Павел Виноградов
20 октомври 1997 09:40 UTC 20 октомври 1997 16:18 UTC 6 часа и 38 минути
4 Анатолий Соловьов
Павел Виноградов
3 ноември 1997 03:32 UTC 3 ноември 1997 09:36 UTC 6 часа и 4 минути
5 Анатолий Соловьов
Павел Виноградов
6 ноември 1997 00:12 UTC 6 ноември 1997 06:24 UTC 6 часа и 12 минути
6 Анатолий Соловьов
Павел Виноградов
8 януари 1998 23:08 UTC 9 януари 1998 02:14 UTC 3 часа и 6 минути
7 Анатолий Соловьов
Дейвид Улф
14 януари 1998 21:12 UTC 15 януари 1998 01:04 UTC 6 часа и 38 минути

На 31 януари със станцията се скачва Союз ТМ-27, на борда на който се намира следващата дълговременна експедиция. След около 20-дневен полет със „Союз ТМ-26“ успешно се приземяват А. Соловьов, П. Виноградов и пристигналият в космоса със „Союз ТМ-27“ Леополд Ертц.

След полета Анатолий Соловьов става първият, осъществил четири продължителни полета. По сумарен престой в космоса към момента става втори след Валерий Поляков, а в към 2018 г. е четвърти. Със своите общо 16 излизания в открития космос с продължителност 78 часа и 48 минути А. Соловьов държи световния рекорд към (2018 г.).